Неделя, 7:00 сутринта, свещено време, в което по закон не трябва да те тормозят за нищо. Но за нашата съседка Мичето, законите не са в сила, дори за гравитацията. Просто няма начин всеки петък вечер да се качва толкова бързо по стълбите, че да ми звъни да намаля музиката, докато още не съм си махнала пръста от volume, само с летене може да се постигне. Още със звъненето, в просъница осъзнавам, че няма начин да е някой друг (чудеса стават само в Библията и холивудските филми). Не си правя труда да се привеждам в годен за гледане вид. Отварям.
- Ти си виновна!
- Добро утро, лельо Миче, кажи, какво е станало? - любезността ми е професионално изкривяване, ако не бях продавачка, сигурно щях (като нормалните хора) да я препсувам за здрасти.
- Ти си виновна! Ти водиш тука разни апапи. Разбили са ни мазата тия твои апапи, това е. Няма да се учудя, ако си им дала ключ.
- А вратата разбита ли е?
- Разбита е.
- Значи аз съм им дала клчюч, ама те са толкова тъпи, че са забравили да го използват. Х ...