2 min reading
Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне в обятията му. Но всичко бе напразно и тя оставаше прикована за своя черен трон. Не, този път нямаше да го остави да си отиде. Щеше да го задържи, щеше да намери начин да го достигне и нито безжизнените ú крака, нито болката, която ú костваше всеки опит да се изправи, щяха да спрат порива ú. Тя се насили отново, повдигна се на ръце и се изтласка напред. За миг си помисли, че ще полети към него, че ще се озове в обятията му. Но ударът в студената влажна земя я изкара от това ú опиянение. Цялото ú тяло се сгърчи от болка, очите ú се замъгиха от сълзи. Тя погледна към дланите си. Бяха изранени, кървяха. Повдигна се на лакти и обърна поглед към краката си. Сега те бяха два мъртви израстъка, две ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up