Сред мъглите

Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне в обятията му. Но всичко бе напразно и тя оставаше прикована за своя черен трон. Не, този път нямаше да го остави да си отиде. Щеше да го задържи, щеше да намери начин да го достигне и нито безжизнените ú крака, нито болката, която ú костваше всеки опит да се изправи, щяха да спрат порива ú. Тя се насили отново, повдигна се на ръце и се изтласка напред. За миг си помисли, че ще полети към него, че ще се озове в обятията му. Но ударът в студената влажна земя я изкара от това ú опиянение. Цялото ú тяло се сгърчи от болка, очите ú се замъгиха от сълзи. Тя погледна към дланите си. Бяха изранени, кървяха. Повдигна се на лакти и обърна поглед към краката си. Сега те бяха два мъртви израстъка, две пречки по пътя  към щастието. В този момент една ужасяваща мисъл продъни съзнанието ú - сега , когато тя бе отклонила очи от него, той навярно щеше да изчезне сред мъглите. Тя извъртя рязко главата си и с уплашен поглед започна да го търси. Той все още беше там, все така прекрасен. Направи няколко крачки към нея, застана на колене и приведе глава напред, сякаш за да я целуне. О, миг на щастие. Тя протегна окървавената си мръсна ръка, почти докосна лицето му с длан. Но в миг светлият му образ се стопи между пръстите ú, мъглата го погълна. Цялата болка, цялото огорчение я задавиха, почти я задушиха. Тя нададе неистов вик, сякаш щеше да го върне. Но вместо това от мъглата изплуваха две безлични сенки, които сграбчиха гърчещото ú се тяло и го върнаха в черния трон. Завързаха ръцете ú с груби каиши и набутаха няколко таблетки в устата ú. Изведнъж тя започна да усеща как губи контрол, как съпротивата стихваше, виковете секваха. Тялото ú се отпусна в студената инвалидна количка. Двете безлични сенки започнаха да я бутат към голямата бяла сграда с черни прозорци, на чийто вход пишеше "Психиатрична клиника"