Автор: Светослав Александров
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе.
– И тъй – разказваше Джоузеф, – неясни времена се очертават пред Църквата. Църковното Съвещание реши единодушно да даде на Колин сан на Наместник. Той ще ръководи Валия отсега нататък.
– А останалите? Не възразиха ли Бъкминстър, Бърбанк и Бърдан? – полюбопитства Евелин.
– О, не. Нали се сещаш, когато Колин пое накрая водачеството и реши да обяви край на Експедицията, това изглеждаше разумно дори в техните очи. Техни Преосвещенства са изключително лоялни на Геофрей, но никога не са очаквали, че може да се съюзи с доскорошните врагове на Валия. Това беше твърде много за тях. Да се съюзи с тарзиец и представител на Скитащото свещенство? Абсурдно. Не знаеха как да реагират. И тъй, след като о ...