Ден подир ден листата на дърветата окапаха, клоните оголяха, стана студено. Есен си тръгна и дойде време по- голямата и сестра да я смени и да покрие земята с пухкав сняг. Ала Зима се бавеше. Децата нетърпеливо поглеждаха към небето за снежинки, но те все не идваха.
Един ден Мая седна до прозореца и въздъхна тъжно.
- От къде идва този сняг, че така се бави?
- Хм, че от къде да идва - дочу баба и - иде от пухения юрган на Зима.
Майчето ококори очи. Какъв беше този пухен юрган? Коя беше Зима?
Ала баба Цветна се замисли за нещо и забрави да продължи историята. Внучката и я подсети нетърпеливо.
- Разкажи, разкажи!
- Ха, ами да ти разкажа, ама по- добре направо да те заведа. Да видим тази Зима защо така се е забави.
Баба и внучка се приготвиха. Облякоха топли палтенца, обуха ботушки, сложиха шалчета и тръгнаха. Докато вървяха старата магьосница разказваше как от край време на земята се редуват да властват три сестри и един брат- всеки по три месеца. През септември беше ред на Есен, щом дойдеше декември беше ред на Зима, през март идеше Пролет, след нея брат и Лято. После отново беше ред на Есен. Тъй си бяха поделили света и всеки вършеше своята работа. Сега всички очакваха Зима. Тя приготвяше дебели юргани, завиваше житните семенца с пухкав снежец и пускаше студените ветрове да фучат. Това беше нейната работа и трябваше да се върши добре за да може семенцата скрити в земята да пораснат силни и здрави. Тази година обаче Зима закъсняваше и добрата магьосница бе тръгнала с внучката си за да разбере какво се бе случило.
Докато баба и внучка вървяха, гората ставаше все по- гъста, дърветата все по- високи, а пътечката все по малка. Туй беше онзи край на гората, в който друг човешки крак не беше стъпвал и сигурно нямаше и да стъпи скоро, тъй като беше толкова тъмно, че и най- големите смелчаци не искаха да влизат навътре. Но тъй като баба Цветна беше магьосница, не се страхуваше и вървеше смело. Накрая когато пътечката съвсем изчезна пред тях се появи огромно дърво в ствола на което имаше къщичка. Чудна беше тази къщичка, а още по чудно беше дървото. От единия си край цъфтеше, от другия връзваше плод, на третия листата жълтееха, на четвъртия клоните бяха отрупани със сняг. В тая къща живееха трите сестри със своя брат, които властваха на земята, всеки по три месеца. Хората ги бяха нарекли Времена, тъй като те управляваха времето.
Баба Цветна потропа на дъбовата врата и когато тя се отвори пред тях застана едно хубавко девойче, което се казваше Пролет, зад девойчето се показа русокос млад мъж, когото наричаха Лято, до него стоеше Есен, а зад тях трябваше да е Зима. Ала нея я нямаше.
- Тъкмо идвате навреме! - зарадва се Есен - Зима така настина, че цялата къща се тресе от кихавици. За хремата и отидоха стотина носни кърпички, а и гърлобол има.
Още преди Есен да довърши Зима кихна така силно, че къщичката наистина се разтресе. Горката Зима бе в леглото- кашляше, подсмъчаше и кихаше толкова много, че вече я бе заболяло глава.
- Така си и мислех - рече Баба Цветна и развърза торбичката си с билки. Старата магьосница имаше всякакви лекове - за настинки, за хреми, за кашлици, за гърлобол и главобол. Тя извади една щипка от шипката, две стръкчета мащерка и три цветчета от равнеца. Сложи ги в котлето на огнището и добави горски медец. В стаята се разанесе сладък аромат на чай, Зима пийна и веднага и олекна.
- Благодаря ти бабо Цветна- рече настиналата Зима и кихна още веднъж, но вече съвсем тихичко - вече си мислех, че съвсем ще закъснея със снега тази година.
Магьосницата се усмихна, заръча да пийва честичко от чая и да хапва медец. След това тръгна с внучката обратно към къщи.
Вълшебното чайче така бързо подейства, че още на другия ден Зима скочи здрава здравеничка от леглото. Запретна ръкави - пусна ветрищата да духат, отвори на виелиците да фучат, доведе Мразко, който правеше нослетата червени и цялата семя се скова от студ. Щом свърши тая работа тя извади белите пухени юргани от скрина и ги изнесе на вън да ги изтупа. От юрганите се разлетяха пухкави снежинки и колкото повече тупаше Зима, толкова по- силно валеше. Посипа се снежец навсякъде и цялата земя се покри с чиста бяла завивка. Накрая щом всичко се покри с пухкав сняг Зима се засмя и от усмивката й грейна хубаво зимно слънце.
Снегът заблестя като скъпоценен, а хората от Средноград се развеселиха - градчето им бе станало чистичко и бяло. От радост жените започнаха да пекат коледни сладки, мъжете излязоха да приготвят дърва, а улиците се огласиха от радостни детски викове и звънчета на шейни.
И както всяка зима от къщичката на старата магьосница се разнесе ухание на канела и печени ябълки.
© Миа Ми All rights reserved.