Среднощна муза
- Ти какво правиш пак в съня ми, бе?
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли!
- Ама с мен можеш да си каквато поискаш.
- Виж сега, интимното ни непознанство само те кара да си въобразяваш разни еротични картини. Вземи се събуди вече!
- Аз ли, мила моя? Та нали ти сънуваш!
- Вярно бе. Ей сега ще се понапъна.
- Недей, задръж! Тъкмо съм ти измислил нова игра.
- И каква е? Бързо кажи!
- Ах, сладуранката ми тя! Как ù се иска да разбере, ама ще те поизмъча. Какво беше до сега? Ти ме призовеш. Аз цъфна веднага. После ти ме приковеш. Защо да не се сменим?! Па да грабна аз камшика, па да шибам, шибам от любов!
- Забрави! Този сън е мой и аз съм доминанта тук. Имам си играчки нови. Тук батериите не свършват като в реала. Виж как съм се барнала само! Лъснала съм си лачените ботушки. Искаш ли да ти оставя отпечатък някъде с него? Я на колене!
- Май, бая си ми набрала, драга!
- Ти какво си мислиш, че не знам как обикаляш сънищата и на другите поетеси ли?
- Леле, ревност ли долавям?
- Ще си изтъркаш вълшебната пръчица, Магьоснико! Ревност, ще ти се!
- Ооо... станала си по-духовита!
- Ами, така е, чета много, не че по-умна станах!
- Като каза четене и се сетих за играта, която съм ти подготвил.
- Я, да чуя как ще ми приковеш вниманието!
- Не ме провокирай! Знам точно какво да направя, че да литнеш от кеф, но сега тръпката е другаде.
Така и така висиш в поетичния сайт, ще скрия по една кодова думичка в различни любовни стихове. Когато ги събереш всичките , ще трябва да ги сглобиш в творба. Като пъзелче, да си паснат на точното място.
- Абе ти луд ли си? Как ще ги позная? Колко думи да събирам? Ти знаеш ли, че тези поетеси сън не спят. Пишат ли пишат, сякаш от това им зависи живота. Как ще ги изчета всичките?
- Ще успееш, моето момиче. Когато видиш думичките, ще ти блеснат. Наградата си струва.
- И каква е тя?
- Като сглобиш стиха и го публикуваш, всички ще ахнат и ще станеш една от тях.
- Голям праз! Нещо кеш няма ли? Криза е!
- Меркантилна си май!
- Никак дори, но от проба не боли!
- Боли то, ама после червена точка ще трябва да слагаш на текста.
- Значи сега обуваш летящите цвички и хукваш при другите поетеси, да им нахвърляш вълшебните думички, а? Знаех си, че си се заблял по някоя друга, но ти си овършал повечето бе. Като не се навърташ край мен и моето вдъхновение пресъхна.
- Ревнива и меркантилна. Да не би да си зодия Козирог?
- Къш, къш от съня ми, гадинка такава, че ще призова моята дружка в игрите, а тя е такава вампирка, козирог дори. С две като нас задникът ти ще гори!
Телефона ми натрапчиво звънеше. Вдигнах без да погледна кой е.
- Познай какъв сън сънувах? - Анджи звучеше развълнувано.
- Та ти не спиш, кога успя и да сънуваш?
- Много смешно! Върна се!
- Кой бе, сестро?
- Музата ми се върна!
- Не ми казвай, че беше обут по летящи цвички!
- Откъде разбра? Така си беше.
- Ох, поетеси!
© Дани Сулакова All rights reserved.
