Беше тъмна нощ. Необичайно тъмна за сезона, в който бяхме. Улиците бяха пусти, виждаха се само няколко измършавели и изгладнели кучета. Може би на хората не им се нравеше застудяващия климат и се бяха прибрали в домовете си. Но, всъщност, на улицата имаше човек. Да. Точно там, до онова изсъхнало и почти мъртво дърво... Подпрян, пъхнал нервно ръце в джобовете на тънкото си яке сякаш да забрави за миг студенината, която с идването на нощта се усилваше. Седнах на една пейка, достатъчно близко, за да мога да го огледам, но все пак не до толкова, за да ми направи нещо ако беше някой луд психопат, които не знам защо, но почнаха да се срещат доста често в градът ни. И така... седнах, като кръстосах краката си, и с крайчеца на окото си долових нещо, което грабна вниманието ми. На подметката на ботуша си забелязах късче хартия, която се беше залепила там по някакъв начин. Нямаше да й обърна особено внимание, но бях педант по природа и точно такива неща ме дразнеха неописуемо много. Наведох се и ...