Нощ. Гъста мъгла. Прозорецът на стаята ми е леко открехнат и бълва навън цигарен дим на талази. В краката ми гальовно се търкаля празна бутилка Jack. Навярно се мисли за домашен любимец. И има право – любимец е. Дробовете ми вдишват нова доза никотин, задържат го няколко секунди и после звучно го издишат. Кълбото от дим се засилва право към открехнатия прозорец, губи формата си, пропълзява навън и се смесва с мъглата.
От другата страна на масата, точно срещу мен, стои разлистен Борхес. Навярно заедно сме направили поредната разходка из Вавилонската библиотека, а после ми е правил компания, заедно с Jack – любимецът. Пулсиращите ритми в главата ми се усилват. Това е знак за новозараждаща се гениална идея. Трябва само да заспя и въображението ми ще заработи с пълна сила.
Мъглата навън става все по-гъста.
Мъглата в съзнанието ми също.
Главата ми се отпуска, изпада в безтегловност и се стоварва върху масата. Заспал съм още във въздуха.
* * *
Времето спря. Часовникът, напук на всичко остана ...