Aug 30, 2013, 11:29 PM

Среща

  Prose
635 0 0

Закъснях, извинявай!

Точността не ми е във кръвта.

Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.

Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!

Да приседна до теб? Добре, на драго сърце!

Усмихнат си широко, тъй както си те и представях.

Избрал си красива гледка – езеро и планина, красота!

Усмивката ти сякаш още по-широка стана. Аз ли съм причината? - Да!

О, колко съм щастлива!

Уличката, по която минах, бързайки да не те изпусна, случайно забелязах, че носи твоето име – „Усмивка”.

Може ли да ме прегърнеш?!

Разбира се!

О, колко хубаво е в твоите ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...