Среща
633
0
0
Закъснях, извинявай!
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце!
Усмихнат си широко, тъй както си те и представях.
Избрал си красива гледка – езеро и планина, красота!
Усмивката ти сякаш още по-широка стана. Аз ли съм причината? - Да!
О, колко съм щастлива!
Уличката, по която минах, бързайки да не те изпусна, случайно забелязах, че носи твоето име – „Усмивка”.
Може ли да ме прегърнеш?!
Разбира се!
О, колко хубаво е в твоите ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Христова Всички права запазени
