Закъснях, извинявай!

Точността не ми е във кръвта.

Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.

Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!

Да приседна до теб? Добре, на драго сърце!

Усмихнат си широко, тъй както си те и представях.

Избрал си красива гледка – езеро и планина, красота!

Усмивката ти сякаш още по-широка стана. Аз ли съм причината? - Да!

О, колко съм щастлива!

Уличката, по която минах, бързайки да не те изпусна, случайно забелязах, че носи твоето име – „Усмивка”.

Може ли да ме прегърнеш?!

Разбира се!

О, колко хубаво е в твоите ръце!