Срещал ли си Лудостта си? Поглеждал ли си я в очите? Тя поглеждала ли е през твоите?
Аз познавам своята много добре. Държа я на окови и каишка в килера на душичката. Не дълбоко в мазето, не. Чувам я как крещи, реве, ръмжи, най-много вечер, но напоследък едва ме изчаква да си изпия кафето и започва да ми надува главата. По някога, като стане непоносима, я извеждам на разходка. Ах, тя само да подуши свободата иии… хм… полудява. Случвало се е да скъса синджира! Добре, че оградите на двора са високи, та успявам да я уловя преди да е излязла да нарани някого. Намачква ми цветята в градината, изкопава няколко дупки, и туй-то. Обратно в килера, натирена, наказана за поне следващия месец. Ама честно ти казвам, хваща ме шубето по някога като й слушам заканите. Ще вземе някой ден да се отскубне някак от каиша и ще ми прегризе гръкляна докато спя. Или по-лошо – ще вземе да скочи през оградата и да заколи някой, та после да ме остави аз да го лежа. Мисля я, много я мисля…Какво да я правя? Страх ме ...