Среща с Лудост
Срещал ли си Лудостта си? Поглеждал ли си я в очите? Тя поглеждала ли е през твоите?
Аз познавам своята много добре. Държа я на окови и каишка в килера на душичката. Не дълбоко в мазето, не. Чувам я как крещи, реве, ръмжи, най-много вечер, но напоследък едва ме изчаква да си изпия кафето и започва да ми надува главата. По някога, като стане непоносима, я извеждам на разходка. Ах, тя само да подуши свободата иии… хм… полудява. Случвало се е да скъса синджира! Добре, че оградите на двора са високи, та успявам да я уловя преди да е излязла да нарани някого. Намачква ми цветята в градината, изкопава няколко дупки, и туй-то. Обратно в килера, натирена, наказана за поне следващия месец. Ама честно ти казвам, хваща ме шубето по някога като й слушам заканите. Ще вземе някой ден да се отскубне някак от каиша и ще ми прегризе гръкляна докато спя. Или по-лошо – ще вземе да скочи през оградата и да заколи някой, та после да ме остави аз да го лежа. Мисля я, много я мисля…Какво да я правя? Страх ме е вече гости да поканя – плаши ги хората! Е как няма да се плашат, тя си е дивотия! Колко я карах да подхване някой спорт... Не та не! Мързел и половина... Мислех си да я каня на чаени партита, да изпуска напрежението… Ама не ще, от както пихме вино заедно, само за това пита… Обаче не искаш да я виждаш пияна какви ги натвори… Лекаря ми препоръча да й давам едни хапченца, за успокоение, и в началото действаха много обещаващо, но взе да си иска допълнително, и ако не й давам, започва да блъска и троши каквото хване! Абе, няма оправия… Освен да й тегля куршума, друго не виждам. Ама сърце не ми дава, така си обичам... Ти с твойта Лудост как си? Слуша ли те, или и тя като мойта… опака?
© Доротея All rights reserved.
