Навън беше прекрасен ден, слънцето напичаше и в същото време духаше прохладен вятър. Още щом се показах на терасата, разбрах, че днес ще е един необикновен ден. На момента реших да излезна, облякох се набързо и тръгнах.
Вървях без посока, обикалях града и неусетно се озовах на плажа... Там вятърът беше по-силен, непокорните ми коси се разпиляха, слънцето галеше лицето... Беше толкова красиво - морето бе спокойно, вълните палаво се гушкаха в пясъка, а от нейде се чуваха крясъци на гларуси... гледката бе уникална. Всичко бе толкова спокойно, непокътнато и в същото време диво, неoбуздано. Вървях без да спирам, нещо ме влечеше към безлюдната част на плажа, исках да остана сама и да запазя този миг в себе си.
Не след дълго се спрях на най-красивото място - ситен черен пясък, върху който бяха "накацали" като бели перли безброй малки мидички, тук-там се подаваше някоя тревичка, която само допълваше идилията. Спрях... обърнах се към морето и силно вдишах аромата му, не знам защо, но ми подейст ...