СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове и зеленчуци нарушаваха на моменти това великолепие. Сивотата и прахът от околните улици като че ли тук срещаха една невидима бариера и в градинката около църквата беше някак по-лесно да се диша. Всъщност, усещане за бариера имаше и за него допринасяха разкошните огромни върби, които като мълчаливи стожери бдяха за това да държат извън парка цялата мръсотия, характерна за центъра на столицата. Дърветата щедро оставяха на вятъра да люлее изящните им клонки - танц, който с грацията си увличаше хората в парка и караше прегрелите от слънцето и изморени минувачи да се почувстват като в гигантска зелена люлка. Достатъчно бе човек да седне на една от многото пейки, да вдигне поглед нагоре и така, гу ...