Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми обяснява, че човешкият живот имал цена. Ти да видиш! А специално за нашата мила родина въпросната цена била около 200 000 лева. Толкова можел да изкара един човек през целия си живот, ако взема средна заплата и се приспаднат разходите. За толкова пари българинът би рискувал живота си. Толкова би платил за роб един богаташ. Толкова пари, ако ги имат,  биха дали близките и роднините му, за да му спасят живота. Размерът на кръвнината, определян от съдилищата при причиняване на смърт, също бил горе-долу такъв. Самите органи на човек, ако ги разпродаде, стрували толкова.

  С болка на сърцето признавам, че доводите му ми се сториха разумни.

  Заклевам се, че повече няма да спя, за да не би да ме убеди в нещо още по-чудовищно.