Знам, че не е редно да негодувам. Проблемът не е сериозен. Всъщност изобщо не си струва човек да мисли за подобно нещо. Но… за жалост не мога да се контролирам понякога. Преди месец споменах на жена ми, че не обичам грах. Тогава тя кимна, усмихна се и обеща да не готви грах. Обаче прибирам се аз днес от работа, и какво да видя! Цяла тенджера с тази гадост!

  Важното в случая не е, че ще ям нещо което не обичам, а че жена ми не е спазила обещанието си. Вероятно е забравила какво сме говорили, сякаш моето мнение не е важно за нея. Това е обидно. От друга страна аз винаги се съобразявам с предпочитанията й, поне така си мисля.

  Сега, заради моето недоволство, стандартното приложение S11 на смартфона ми ще покаже лош резултат. Процедурата е много проста. Медицинският чип в главата ми, освен всичко друго, следи и биохимичните процеси, предизвикани от гневните ми реакции. Чипът предава информацията на телефона. Тоест, когато нещо ме ядоса, червената колонка на графиката се надига, показвайки по-висок процент. Ето днес например съм достигнал притеснителните 67 %.

  Признавам, че си падам малко нервак, но не съм агресивен, нито властен. Все пак съм учител по история, не мутра като онези от двайсет и първи век.

  Най-лошото от цялата работа е, че жена ми ще разбере, че недоволствам. Нашите телефони са свързани, тъй като сме семейство. С едно мърдане на пръста си може влезе в приложението и да види в кой момент съм се ядосал. И няма как да не се сети, че вината е в нея, по-точно в граха. А аз не искам тя да се чувства притисната от мен. Много неприятна ситуация.

  Приложението S11 определено ме дразни. Но то е задължително, мамка му, стандартно. Чрез него държавните органи проверяват дали мисълта на омразата не е достигнала опасни нива. Разбирам, че това е важно, но не ми е приятно непрекъснато да внимавам. Ето на, заради негативните емоции процентите станаха 69.

  Досега не са ме пращали на психолог, но ако я карам така, и това ще стане. Премина ли стоте процента в три поредни дни, ще последва покана за консултация. Лоша работа. Директорът на училището не гледа с добро око на преподавателите, които биват привиквани при психолог. Не че към момента има опасност да загубя работата си.

Жена ми се усмихва мило и казва:

– Какво се мотаеш? Няма ли да хапнеш?

  Сядаме на масата. Почвам да ям, като си давам вид, че ми е вкусно. После дори си сипвам допълнително, за да няма никакви съмнения, че съм доволен от храната. Но вътре в мен бушува възмущение и съм сигурен, че приложението S11 е отчело това.

  Не е хубаво е човек да се впуска в дълбоки размисли. Мислите напрягат и… докарват лош резултат при приложението S11. Може би ще заниманията с йога биха ми помогнали. Да, йогата е добра идея.

При моята професия няма как да не трупам негативизъм. Днешните тийнейджъри са опаки същества. Понякога ми е адски трудно да изляза на глава с тях. А на всичкото отгоре най-добрата ми ученичка си сложи пиърсинг на долната устна и боядиса косата си в лилаво. Да се чуди човек как може умно хлапе като нея да постъпи така. Ето от такива неща качвам процентите недоволство. Вече си мисля, че съм станал безнадежден хейтър, срам за обществото.

  Е, веднъж жена ми остана доволна от моя гняв. Бяхме излезли на разходка един топъл септемврийски следобед. Тя бе с къса пола и стройните й крака бяха на показ. Един тип я загледа, ама много нагло я загледа, аха да му потекат лиги от устата. Аз си сложих ръцете на кръста с благ глас го посъветвах да внимава да не се спъне. Когато мръсникът се разкара, жена ми погледна телефона си и се усмихна, виждайки колко съм дигнал процентите. Стана й приятно, че съм побеснял. Иначе ми прави забележки, когато съм прекалено негативен, и се старае да ме успокоява. Общо взето не мога да се оплача от нея, само дето готви грах. Както и да е.

  Понякога проследявам как се ядосва жена ми. Изглежда, че тя е по-спокойна натура от мен. Или пък не гледа на мен особено сериозно? Все неща, върху които човек си струва да се замисли. А може би не ме обича дотолкова, че да ми се впряга?

  Досега само няколко пъти ми се е случвало да стигна резултат от сто процента. Преди месец някакъв идиот наводни библиотеката и съсипа сума ти стари книги. Идеше ми да му откъсна главата. Така че има ситуации, при които гневът е най-нормалната реакция. Така де.

  Да не си помислите, че съм против това да се вземат мерки срещу мисълта на омразата. Аз твърдо подкрепям политиката на правителството. Омразата е бич за съвременното общество и трябва да се изкорени. Когато се натрупа негативизъм, човек е способен да извърши престъпление. Убеден съм, че приложението S11 е предотвратило безброй актове на насилие.

  Резултатите от използването му обаче понякога са неприятни. Например аз обичам да гледам публицистични предавания по холограмната телевизия. При тях, както може би знаете, смартфоните на зрителите и на участниците в предаването са свързани. Тоест хората, които се изказват, могат да проверят дали не предизвикват отрицателни реакции у зрителите. В крайна сметка предаването започва да доскучава, защото всеки го е страх да казва остри думи. Няма екшън, няма тръпка. Пълна тъпотия.

Смятам да се преборя с лошотията си чрез разходки на чист въздух, йога, позитивно мислене и юмручен бой по куклата, която държа в мазето – тя е поръчкова, с физиономия, която е точно копие на един политик, когато ненавиждам. Молете се да се справя.

***

  Нещата отиват на зле. Уж външно се контролирам, но в душата ми кипи. Много често стигам до резултат от сто процента. Мерките за успокояване, които бях предприел, не действат. На практика аз се ядосвам, че се ядосвам, и се получава затворен кръг. Наложи се да ходя на психолог. Жена ми е притеснена, нищо чудно да я е страх да не я нападна. Но аз не съм такъв човек, никога не бих й посегнал. Директорът на училището ми е вдигнал мерника, колегите гледат на мен с подозрение. Вече започвам да си мисля, че вината за всички тези беди е в тъпото приложение S11. Да, то е направено за да помага, но дали всъщност не вреди?    Трябва да измисля нещо, защото психологът ме дразни. Не ми изглежда достатъчно компетентен да се справи с проблема.

  Разглеждам варианта да си сменя професията. На служещите в армията например им е позволено да поддържат тройно по-високи нива на мисъл на омразата. Само че аз имам историческо образование, нищо не разбирам от военно дело. Ох, докъде се докарах!

***

  Петък вечер е. С жена ми сме на ресторант. Хапваме. Всичко изглежда нормално. В един момент обаче тя казва:

– Миличък, много се измъчи напоследък. Като гледам какви проценти достигаш в приложението S11 направо ми се свива сърцето. Може би и аз нося вина за твоето недоволство.

– Не, не, ти се държиш перфектно.

– Но нали виждам отрицателните ти реакции. Уж се старая да ти угаждам…

– Нали ти казах, ти си чудесна жена.

Тя изважда телефона си. Поглежда екрана, нацупва се и казва:

– Ето на. Пак те ядосах. Явно вече не ме обичаш.

– Напротив!

– Как да ти повярвам, кажи, като гледам тези проценти. Не, така повече не може. Искам развод!

– Какво?

– Чу ме много добре.

– Но защо? – проплаквам аз. – Всичко при нас е наред. Не се караме, не се бием. Съвсем нормално семейство сме.
– Данните показват друго. Ти трупаш отрицателна енергия, която в един момент ще избие нанякъде.

– Да не би да те е страх от мен! Не мога да повярвам!

– Ами то си е за страх. Мисълта на омразата при теб е…

– Чакай, чакай, според мен проблемът е в тъпото приложение S11.

– Да не би да твърдиш, че не отчита вярно?

– Може и да отчита, но това са просто мисли, за бога, мисли, нищо повече! А и през останалото време в главата ми има само хубави неща. Това обаче не се взема под внимание.

– Няма смисъл да говорим повече. Вече съм решила. Не желая да живея с теб. Още сега ще се изнеса.

– Недей, моля те!

– Сбогом.

  Тя става, облича си палтото и излиза. А аз седя и се взирам в екрана на телефона си. процентите се качват. 97, 98, 99, 100. Да и днес явно съм прекалил с мисълта на омразата. Поръчвам си водка и, докато я пия, по бузите ми се търкулват сълзи. Чудя се как ще я карам от сега нататък.

  Докато крача към къщи, решавам да се опълча срещу системата. В социалните мрежи има брожение срещу стандартното приложение S11. Ще се присъединя към недоволните. Те настояват да бъдат отчитани и положителните емоции. Нека процентите да се вдигат, когато ни е яд, но да падат, когато сме радостни. Ако сме много и единни, мнението ни, вярвам, ще бъде взето под внимание. Да, новото приложение S12 ще е изпипано до съвършенство и вероятно ще ми върне щастието.