Стара кафеварка
Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическа пръчка – сивото ще стане синьо? Една едничка мисъл има Онова, което знае хода с надпис „Там“.
И тихо качвам се по стълбите ти. Чак до твоя достатъчно висок етаж. Присядам някак леко тъжен. Правиш ми кафе, а аз прелиствам книгата. От къде се учиш, докато свиваш си цигара? Не е нужно. Вече си говорим. Гърбът ти – четири очи. Вече плача, а ти – утешаваш. И няма смисъл да се разкайвам. „Съгреших“ е възнаградено с познатия урок. И чувам само притчи. От онези, твоите, които... В четиристишие – песен с три картини.
Като заклинание ме понасяш. Всред гори и дълбини. Ехото ми пак към тебе шепне. Спасител си. На удавника загубен. Крещя си болките и посявам ги на дръзналия да ме достигне. И отново свеждам глава. Изцеление поръчано – седем пъти въртяно черно кафе. Слушаш и насърчаваш в тишината ми. И е топло, като прегръдка. И е чисто, като нов ден.
© А.Д. All rights reserved.
