Стара легенда - 13

    Джак пое въздух и излезе от скривалището си. Влезе в тесния проход и тръгна по него. След процепа, пещерата се разширяваше. Проходът водеше навътре в скалите. Внезапно чу стъпки зад гърба си. Намали ход.

- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и продължи след събеседника си. А той вървеше уверено и бързо напред. Стигнаха до кръгла зала с огромна дупка в средата с диаметър около два метра. Точно в средата ù бе забит пожарникарски кол. Мъжът се спусна по него и изчезна за миг. Джак го последва. Дълбочината бе около четири метра. Приземи се в друга галерия, от която тръгваха нови седем прохода. Галерията бе осветена добре с факли, забити в скалите. Подът бе покрит с дебел слой прах. Събеседникът му отдавна го нямаше. Джак се поогледа и видя накъде водят всички следи. Влезе в правилния проход, който приличаше на огромен тунел, в дъното на който се виждаше светлина. Премина бързо през него и се оказа на една тераса, от двете страни на която имаше други проходи. Той погледна през перилата и гледката го смрази! Долу, под него, на около три метра се простираше огромна зала, осветена с множество факли. Насреща му, върху каменен подиум имаше петметрова статуя на бога ОРО. Личеше си, че е на хиляди години. Богът седеше на нещо като трон, едната му ръка бе на облегалката, а другата бе неестествено дълга и провесена надолу. Държеше огромна каменна чаша в нея. Жреците, облечени в червени роби на черни райета, се суетяха наоколо. Подготвяха каменна маса, която бе набраздена със специални канали, които се събираха в един и отвеждаха до самата чаша.

- Сигурно тук се стича кръвта и влиза направо в чашата. - помисли си Джак.  Видя да излизат няколко жени, облечени в червени роби и да поставят платно върху каменната маса. Пред масата имаше обособена още една площадка, обиколена от огромни шест  казана, под формата на чаши със столче. Бяха пълни с някаква течност, но не бяха запалени. Те образуваха магически кръг. Жените започнаха да ги обкичват с цветя.

- Какво да правя? Къде е Ники? Трябва да се скрия, докато започне церемонията. Трябва да си намеря място, за да не ме открият. - той тръгна по десния ръкав, който се спускаше полегато към главната зала, обикаляше почти изцяло събраната тълпа и накрая леко извиваше вляво, за да се влее в огромната галерия, пригодена за храм.  Не бе много осветен, но се виждаше, че има още едно разклонение. Джак се запромъква.  Тунелът се извиваше в обратна посока и завършваше с малък процеп, достатъчен, за да се наблюдава церемонията от по-високо, без да го забележат. – Тук ще чакам засега, докато реша какво да правя и не дойде подкрепление.

                000000000000000000000000000000000