Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателна сила, която задържаше погледа ми. Изследвах тези прозорци, всичките затворени, тъмни и леко прашни. Дори отдалече се виждаше, че части от фризовете на колоните са разрушени. Личеше, че живия плет е подрязван, но имаше нещо немарливо и изоставено. Само едното крило на входната врата беше леко отворено, като полуотворена паст на чудовище.
- Кевин, какво ще кажеш?- гласът на татко ме изтръгна от мислите ми. Едва тогава се обърнах да видя нашата нова къща. Беше почти същата, като онази отсреща, но светла, поддържана и приветлива.
- Става- отвърнах с досада и се намръщих, за да затвърдя мрачното си настроение отпреди дни. По-точно от деня, в който ни съобщиха, че ще се местим. Това преместване ...