Старата вЪрба

Jan 13, 2006, 8:49 PM

Prose

1095 0 0

10 мин reading

“

Погледни ме.... Казах ти да ме погледнеш!” Вики беше толкова бясна , че не можа да стърпи гнева си. Сълзите се стичаха по лицето й . Тони дори не искаше да я погледне. Бе навел глава надолу. Той предчувстваше, че каквото и да каже ще е излишно, защото знаеше , че е виновен. “Обичал ли си ме някога? Защо ми причини това?” Вики продължаваше да вика . Но той нито я погледна в очите, нито отговори на въпросите й. Тя просто стана от пейката и тръгна сама по улицата. Вървеше, а вятърът сякаш и шепнеше “Сама си ...оТново си сама!” Уморила се от всичко и от всеки тя не спираше да мисли за безбройните гадни неща случи ли й се в послените няколо години. Изведнъж се спря, замисли се и видя една непозната улица за нея. Продължи и на края й имаше красив парк с една голяма върба по средата. Вики седна под нея. Времето бе наистина доста студено, но тя не усещаше студа, единственото ледено място сега беше сърцето й. Токлова горчиви сълзи изля под върбата или по-точно плачеща върба. В задния джоб на дунките си винаги носеше малко ножче. Тя го извади ... обърна се и с наистина голяма болка издълба на кората на дървото инициалите на момчето , което й причини толкова мъка. А върбата си стоеше просто така .. неподвижа и немълвна.

-Защо и аз не съм като теб

, върба? Токлова си красива, може би без душа и без хора около теб, които непрекъснато да те нараняват.. Защо и аз не съм върба?

Вики погледна часовника си и

онемя. Не бе усетила колко много време седеше и плачеше под върбата. Помисли си, че баща и сигурно се притеснява и побързала да се прибере в къщи.

Прибирайики се към тях непрекъснато мислеше за Тони- момчето

, което тя безкрайно обичаше и въпреки, че беше едва на 15 любовта наистина бе изпълнила сърцето й. Плачейки, тя се сети и за онзи гаден момент, когато той се бе потдал на изкушението... Но все пак Тони и беше казвал, че никога не би погледнал друга, че тя за него е единствена и никога, никога няма да и причини болка. А какво се оказа .. направи най-голяма глупост в живота си.

Вики имаше приятелка

, Мария.. най-добра .. бяха неразделни , но когато двете момичета бяха на 13, тя заминала за Испания. Вики остана сама .. чустваше се така празна, така самотна, докато след 2 месеца не срещна Тони . За две години заедно тя не мислеше, че на този шибан купон по случай завръщането на Мария любовта й ще се потдаде на изкушението.Все пак Мария бе русо момиче, високо 173 с красиво лице и едва ли някое момче би и отказал.. а тя в Испания се бе научила наистина да получава това, което искаше.

Това са накратко нещата

, които непрекъснато и се въртяха в главата на Вики по пътя към дома й . С насълзени очи отвори вратата каза “Добър вечер” на баща си и се качи веднага в стаята. Там цяла вечер толкова плака, че както се казва очите и пресъхнаха.

-Още те обичам, проклетнико!

- каза тя и прегърна плюшеното зайче, подарено й за петнайстия си рожден ден. Тъкмо в този момент телфона звънна ... беше Мария. Тя се опита по един или друг начин да втълпи в главата на Вики, че всичко е било грешка че и тя и Тони съжаляват са случилото се и ако се разделят заради това, тя никога няма да си го прости.. Тъ-Тъ-Тъ .. Вики затвори телефона, не и се слушаха прости обяснения от това момиче, което бе коренно различно от момичето, което и бе най-добра приятелка преди две години. Без да мигне цяла вечер, Вики прекара в размисли и сълзи. На сутринта нещо я дърпаше към старата върба от парка в непознатат улица. На две преки от дома й стоеше Тони. Той я извика един два три пъти, но тя така и не се обърна .. тогава я догони, хвана я за ръката и в първия момент каза само “Обичам те”.... Малко мълчание и след това безкрайни сълзи търсене на прошка ... от негова страна .. Той и я убеждаваше, че наистина .. няма смисъл да живее без нея! Вики се отскубна от него и продължи по пътя си, без да каже нито дума. Изведнъж нещо в нея изкрещя “ Ей, Глупачке, какво правиш? Та ти го обичаш повече от живота си!” Тя се обърна .. затича се .. прегърна го толкова силно, че .. телата им се сляха в едно. След Дълги обяснения ... тя поиска да покаже на Тони върбата .... старата върба . Там те прекарваха всеки ден .. Но до неговите инициали имаше и едно друго име. Име, което красеше кората на дървото, а именно името “Вики” .... Това е старата върба .. на която до ден днешен има две имена на две невини деца.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.