Старчето и Съвпаденията Част 3

Част 3

Въпросната сфера, буквално левитирайки над хипотетичния квадрат, започва бавно да се издига между ъглите, на който ние сме разположени в пространството. В първия момент си помислих, че въпросното кълбо ще се настани върху пирамидалния връх. Няколко секунди по-късно обаче сферата спира на две трети от цялата височина на въображаемата пирамида. С две думи точно в мястото където са били поставяни саркофазите на фараоните в египетските пирамиди. То е познато като кралската крипта. 

И да! 

Силно енергийно място е това.

И да!

Започвам да си мисля - за какво ли можем да я ползваме, както пирамидата така и сферата - но нищо по-така, като рационално не ми идва наум. За това и насочвам умуването си в друга посока: 

 „ Със сигурност при всеки от нас четиримата би трябвало да съществуват макар и малки разлики в детайлите. Както във физически, душевен и духовен аспект, така и в личен житейски план. Което примерно ще рече, че при някой от четиримата двойника Старчето може има да речем само един месец живот. Да, де! Но в другите две точки от основата на пирамидата Старците може да имат по три месеца живот. А в четвъртата точка месеците живот на съответното Старче не е невъзможно да са примерно пет. Но пък това не е чак такъв проблем. На практика на фона на четиринадесет милиарда години съществуване на Вселената някакви си три, четири месеца разлика се явяват нещо като наноскопичен процент разлика. Добре! Но тогава какво се случва с тези разлики?! И дали ние по някакъв начин не можем да се възползваме от тях, като коз в нашата задача?!”

И тук сякаш „чувам“ някой от моите двойници да подхвърля: 

 - „ Може! Може! Чрез насочените си мисли може да се опитаме да направим така, че на всеки един в рамките на допустимото да му се случи, това което е в нашите възможности за корекции.” 

- „ И кое е то това нещо и до къде се простират рамките на тази корекция!?” – питам аз от моето си аз. 

- „ Ооо… Я стига се прави нааа… Дръж ми капата. Много добре знаеш, че можем да преразпределим средното аритметично житейско време на всеки един от четиримата Екзо-Старчета. Така всеки от тях ще има солидарна порция времетраене на живот.“ 

- „ Което ще рече какво?“

- „ Вземаме твоя пример. Един от Старчетата има пет месеца живот. Двама имат по три. И едни от старците има само един месец. Или общата сумата на всичките пациенти е дванадесет остатъчни месеца. Ако ги разделим на четири Старчета, то всеки един от тях щеше получи точно по три месеца живот.” 

Въпросният диалог между мен и двойника ми явно запалва искрата на квартетното мислене и от един от към ту другите два Аза долита мисъл:

- „ Драги ми двойници тук не влизаме ли в известна доза пол’рочност?!”

- „ И защо де наборе?  - питам аз - Нали все пак всеки от старците ще живее в повече?”

- „ Не, не, не! Далеч няма да е всеки! Удължаването на живота ще е валидно само за този, който е имал един единствен месец. За дл’ругите, с по тл’рите месеца нищо не се пл’роменя. Обачеее… Този, който би могъл да има пет месеца - той вече ще е в много здл’равa загуба. Защото ние ще му отнемем цели два месеца от живота.”

- „ Е да, да! Така си е!”

- „ Да, де! Ама работата не е до да - да, а си е точно не - не! Защото нали се сещаш, че ние като хол‘ра занимаващи се с такъв тип дела, нямаме пл‘раво да нанасяме вл‘реда на стл‘радалците объл‘рнали се към нас за помощ!” 

- „Мисля напразно се притесняваш – обажда се някой от другите двама.“ 

- „ Не е напразно притеснението?! – „прозвучава“ някъде от галактическото пространство и след кратка пауза продължава – Много е прав даже! Защото произволното съкращаване на живот не е положително деяние!” 

- „ Е де наборе! Само на пръв поглед е лошовато. Защото има и една друга истината!”

- „ Каква набол’ре?!” – обажда се отново онзи, на който по самото му мисловно „звучене“ си личи, как не е много на ти с оптимизма. 

- „ Колкото по-голяма е време-пространствената хармонията между различните екзопланетарни двойници толкова по-устойчиво е и здравето ни. При това до самия ни край! Или ако в следствие на допустимите колебания в събитийностите някой от екзопланетарните двойници погине преждевременно, то по закона за подобните на Тюрен се разстройва и екзопланетарната хармония. Което автоматично води до куп вреди на останалите живи Старчетата от съответния осмограм.” 

- „ Какво искаш да кажеш с това?”

- „ Че този с петте месеца и онези с трите ще получат здравословни смущения, веднага след като Старчето с остатък от един месец почине. А когато и двамата с трите месеца си отидат от Този Свят на Старчето привидно имащо пет месеца, последните два месеца живот ще се окажат жив кошмар. Примерно пълна парализа или Алцхаймер – извезва ми думата някой друг от четиримата. ”

- „ Прав си брато!” – намесвам се от тукашното си аз самият аз.

- „Така аргументирано и аз го приемам – обажда се някой от някъдето из космическата далечина и добавя – В такъв случай най-разумното, което можем да направим е да разделим оставащите години живот, следвайки принципа на средно стойностната аритметичност.”

- „Средно аритметичната стойност се казва при нас – уточнявам аз от моето си аз.”

- „Яснооо! Ето ви дори словесен пример, как всъщност между нас има разлики – обажда се някой в далечината.“ 

- „Е! Имате мнозинство момчета. Но сега дайте да уточним в чисто пл’рактически план над какво л’работим! – почти ни се скарва най-големия скептик от четворката, който има и говорен дефект при произнасянето на буквата „Р”.

- „ Основният проблем е в неимоверно отслабналото усвояване на фини частици за Шеста чакра. От където и потокът на кореспондентни частици между Епифиза и Хипофиза е крайно недостатъчен. И четиримата знаем, как всяка една такава частица се набавя от друга комбинация от измерения – и то някъде от Космоса. Което в нашето четиримерно пространство я прави и твърде неустойчива. А за да може тялото да я подържа в динамично състояние му е необходим съответния количествен и качествен енергиен капацитет, който да циркулира между Епифиза и Хипофиза. Нали така?!”

- „Така, така! Необходим ни е добре работещ вход на чакрата за съответстващата, като комбинация от измерения и осигуряваща конкретния приток на точно тази частица. Защото - да! По време на сеанс, докато Старчето е в ръцете ни, ние чрез нашата енергийна система му подаваме необходимия приток от енергия. Но спрем ли и нещата отиват на зле. Истината е, че той вече е много стар. А нали невронните клетки не ревитализират. Което ще рече, че за разлика от всички други клетки в тялото невроните са на календарната възраст на самия човек. И понеже в Шеста чакра точно те донякъде осигуряват динамичния космически вход за тези дискретни частици, нещата на Старчето не му се получават.

- „ Така е брато. Което ще рече, че ни трябва или нещо което да го захранва с енергия, или пък някакъв резервоар за самите частици, които като количество да му стигнат за три години.“

- „ Така, така! Някой има ли нещо да допълни?” 

- „ Ами да! Мисля че можем да потърсим някаква зона в тялото, в която – условно казано да се опитаме „да я заредим” като акумулаторна батерия, както с енергия, така и с частици за три години трайност!”

- „ Нещо като батерията на пейсмейкър ли?”

- „ Нещо такова да! Само че на чисто био основа.”

- „ Тъй! Тъй! Био бател’рия за дискл‘ретни частици от дл‘руго измел‘рение с с тл’ри годишен л’режим на активност! Дл’рън - дл’рън! – възмущава се нашият отявлен скептик“

- „ Що пък?!”

- „ Щото не може да е от вещева мател’рия. Чисто от полеви хал’рактер тл’рябва да е!”

- „Че какво пък толкова, ако е от вещество?!”

- „ Стига моля ви! Биополеви акумулатол’р с тл’ригодишно действие! Фантастики!” 

- „ Фантастиките – ясно! Но има и друг проблем”

- „ Какъв?!”

- „ Тази система от енергия и частици трябва да е така гъвкаво балансирана, че хем да издържа две, три години, хем пък енергийните и параметри да са съвместими с силно динамичните колебания на тялото му. Особено в тази му напредналата възраст.”   

- „ Ахаа! Дойдохте ли на моя! Че всичко става много сложно!” – обажда се отново тембърът, очертаващ се като най-голям песимист с екзотичното „Р”. 

- „ Ами то ако не е сложно ще е скучно! – подкача го някой си.“ 

- „ Или пък ако е просто нямаше да молят точно нас за помощ! Старчето щеше да си купи хапчета за удължаване на живот от Божествената аптеката на Богиня Панацея - и готово.”

- „ Добре, добре – стига майтапи! Видяхме, че на практика в този си квартетно екзопланетарен формат, така или иначе създаваме такива на условия тялото на пациента, че то да усвоява до петнадесет пъти повече частици. От колкото да речем ако правим сеансите си всеки поотделно. Което ще рече, че поне тук сме на прав път.“  

- „ Да де! Ама въпл’реки повишената ефективността на квартета - потокът си остава безкл’райно недостатъчен за пожеланото от Стал’реца житейско вл’реме” – обажда се отново прословутия двойник песимист с търкалящото се „Р”.

- „ Вярно е и това – обажда се друг – Но сякаш и аз съм на мнението, че трябва да е ментален тип батерия. А защо не и да комбиниран вариант.“

- „ Какво имаш предвид под комбиниран вариант – питам аз“

- „ Да измислим такава полева структура, която да е едновременно и резервоар за частици, и резервоар за енергия.“ 

- „ И къде пл‘редлагаш да му ги поставим тези акумулатол‘рни бател‘рии?“

- „ Ето точно това вече не се сещам, къде може да е! – кажи речи хленчи някой“

- „ Е какво толкова сложно има?! Щом са частички, касаещи Хипофиза и Епифиза най-близкото място е зоната на Шеста или Седма чакра – уточнявам аз от моето си аз.“

- „ Донякъде добра хурумоумка. Защото то и без това точно Шеста чакра ги филтрира и усвоява частиците чрез които си общуват Епифизата и Хипофизата – подкрепяйки ме разсъждава някой и след миг колебание пита - А мислил ли си къде или по-точно по какъв начин може да бъде извършено това едновременно складиране на частиците и енергията?“

- „ Не! Не съм! Но си знам, че задача е трудна - поне за мен, като една единствена глава. За което ще ми трябва време и спокойствие - започвам да се оправдавам аз от моето си аз.“

- „ Двойнико пл‘ри така създалата се ситуация вл‘ремето за волно мислене е тл‘рудно достижим лукс, а спокойствието си е напл‘раво разточителен л‘разкош! Пол‘ради което май, май ще ти се наложи да си клонил‘раш главата – обажда в типичния си песимистичен стил онзи с френското Р.“

Не чувам обаче никой нито да се смее на шегата му, но и да роптае срещу песимизма. Обратното. Настава силно тягова тишина! И точно сме в някакво общо квартетно униние, когато ние тримата, ясно открояващите се от Песимиста с търкалящото се „Р“ почти като един - хорово изстрелваме мисъл:

- „ Добре! След като четирима сме малко, както за мисленето така и за осигуряване на динамиката на частиците, защо да не се свържем с още четири екзодвойника. Тогава ще си спретнем екзопланетарен осмограм или октаклъстер под формата на осмоъгълник… А? Какво ще кажете момчета?! – след което и тримата избухваме в смях от мисловния синхрона, в който неволно изпаднахме. ” 

- „ Дали ще го можем това -а? – отново се съмнява нашият екзо - Тома Неверни.“ 

 - „И защо пък да не!? – разпалено подемем аз от моя си аз – Какво в тази ситуация ни пречи да се уповаваме на природния закон гласящ че: „Функционално виталния капацитет на всеки многоклетъчен организъм е в пъти по-голям от елементарният алгебричен сбор на потенциала на всяка една от клетките му взети по отделно.” 

- „Което в конкретната ситуация ще л’рече какво?” 

- „Че колкото повече екзопланетарни двойници се свържем в някаква хармонична фигура, толкова капацитетът на енергийните ни възможности ще пораства. И то не на линейна база, а по експонента. Сиреч на степенен показател.”

- „ Хайде сега! Двойници сме! Не сме по-тъпи от теб. Знаем какво е експонента. Знаем и клишето: „Сговол’рна дружина планина повдига!”. Мен обаче ме интел’ресува, как по-точно ще стане всичкото това на пл’рактика?” – отново храни съмнение екзодвойикът ни песимистът с френското „Р”.“ 

- „ Амии…! Поне към момента - нямам идея как. Но докато не опитаме, няма как и да знаем, до каква степен сме прави, или пък къде грешим в тази си логика”

- „ Ти май за много неща имаш идея, какво евентуално можем да напл‘равим, но пък всеки път боксуваш пл‘ри питането, как по точно да го напл‘равим! Но добл’ре! – склонява накрая перманентно съмняващият се – Нека опитаме да се свъл’ржем с още четил’рима екзодвойници - пък да видим какво сабя ще покаже!”

И отново речено сторено. 

Има няма две три минути и мероприятието е осъществено.

В мисъл още четири екзопланетарни мои… Оп! Извинете - наши Аза - се присъединяват към нашата четворка. И при тях всеки един се намира на по десет хиляди светлинни години отстояние. Но това автоматично означава, че има двойници на доста повече от тридесет хиляди светлинни години един от друг. 

Иначе пък си е голяма тръпка. 

Едно мое Аз събрано с още седем. 

Или пък едно Аз умножено по осем. 

Хи, хи, хи. Много готино!  

Вярно за десетина секунди след обединяването на двата квартета настъпва космическа тишина. И точно си мисля, как ли ония с френското „Р“ злорадства, че нищо не се получава, когато някой от новопоявилата се нова четворка се обажда:

- „Момчета, а идва ли ви наум, че може би поради големите отстояния, на които сме не е изключено да има и някаква макар и минимална времева разлика в израза на мисъл … на мисъл … на мисъл! – отеква някакво повторение, почти като подкрепа от хор:

- „Може! … Може! … Може! – отговаря  му друг и отново се повтаря този ехо ефект“  

- „ Това пък сега какво е? … какво е? … какво е? – пита някой си друг”

- „ Прилича на ехололията при хаховците! … при хаховците! … при хаховците!”

- „Ха сега! Може ли пък някой от нас да е чак пък толкова по-куку от останалите?! … от останалите  …от останалите … от останалите”

Тук всичките осем двойника прихваме, но някой прекъсва смеха.  

- „ Аз нали ви казах, че няма да стане. Ей ви на увеличаване бл‘ройката на екзодвойници. Щото се появява огл‘ромна времевата л‘разлика! … л‘разлика! … л‘разлика! ” – макар и с малко закъснение оправдава моите предположения песимиста с фреското „Р“  до като някой не прекъсва създаденото от него ехо: 

- „ Ха, ха, ха! Екзопланетарна ехололия – а момчета!? … а момчета? … а момчета?” 

- „ Точно ха, ха - хахава работа! То вярно, че всичките сме приблизително едни и същи… Амаа… При тази хахава ситуация е добре да се знае, коя от нашите проекции пръв е изпратил мисъл в ментала! … в ментала… в ментала!“ 

- „Какво предлагаш? …лагаш? … лагаш? – пита друг и отново мисълта му се повтаря два три пъти.“

- „Например най-вече да си сверим часовниците. Второ да се номерираме. Трето да установим, кой ще изберем за номер първи. И четвърто мисля, че е добре пак да насочим мисълта си точно по диагоналите към центъра на осмоъгълника. А и отново да образуваме мисловна  пирамида! … пирамида! …пирамида! – подема аз моето си Аз, ехото започва да подмята последната дума от мисълта ми докато някой не го прекъсва.“ 

- „ Ама наборе тя в този случай пирамидата няма да е четириъгълна а осмоъгълна. Няма ли по този начин ехо ефекта да се удвои? … удвои? … удвои?“ 

- „ Бройката на ъглите в основата не е важна. Важното е да имаме пирамида  – отговарям сконфузено аз, но ясно разбирам, как логиката в обяснението ми започва да издиша и след кратко колебание смотолевям - С две думи е много важно да имаме златни сечения. За да може кралската крипта да е максимално енергийно силна И готово! … готово! … готово!“ 

- „ Какво е сега това готово! Готово му било!? Я поясни, как така това с пил’рамидата  ще ни помогне с пл’реодоляване на ехололията и забавянето на мисълта от най-отдалечение двойници?! … двойници!? … двойници?!” 

- „Прав е брат‘чеда-двойник. Наборе ако имаш някаква идея развия в детайли!  … в детайли! … в детайли!”

- „ Амии…” – започвам да мъцам аз – „ Ми май, май нямам ясна идея, точно как и какво би ни помогнало в тази пирамида, но съм убеден че това е начина! … начина! … начина!”

- „ Давайте тогава, като за начало да правим това, за което всички имаме ясно логическо обяснение! ... логическо обяснение! … логическо обяснение!” 

Така и правим. 

Сверяваме часовниците.

След това всички се концентрираме, опитвайки се да се локализираме. 

Тук изниква една странност, която съм сигурен, че ако я разкажа на Старчето ще я дефинира точно като Съвпадение. Оказва се, как чисто пространствено всички екзодвойници сме разположени в една двумерно Евклидова равнина. А и всеки от нас е в точка от осмоъгълника със страна точно десет хиляди светлинни години. Което ще рече, че осмоъгълника се намира единствено и само в рамките на нашата си галактика – Млечен път. При това приблизително на двадесет и седем хиляди светлинни години от центъра и. Може би и за това най-големия отстъп във времето, с което преди се забавяше понякога мисълта между най-отдалечено позиционираните по диагонал екзодвойници беше малко под една секунда.

След няколко теста направени по моята схема с насочване на мислите към центъра осмоъгълника и изграждането на осмоъгълна пирамида ехололията значително стихва. Е! Появяваше от време на време, което ще рече, че все още има какво да се желае по този проблем. За това и решаваме довечера, когато останем на саме със самите себе си всеки от екзодвойниците да  помислим над въпроса. 

Колкото до номерирането ни… 

Тъй като активната искра за този контакт била тръгнала от мен някой предложи символично Аз да съм номер едно. Оказа се обаче, че на един „екзо - набор - адаш” единицата му била любима цифра. За това и му я отъпих. Та накрая за мен остана номер осем.

Така криво-ляво работата потръгва.

Като за начало решаваме да проверим в края на краищата с какъв потенциал сме се сдобили. 

Правим тест с потока от частици между Епифиза и Хипофиза на Старчетата си. 

Тук всички сме единодушни. Дори осмократното увеличеният потенциал е крайно недостатъчен, за бъде достигнат желания от всички ни минимум от енергия, гарантиращ три години живот. 

С две думи налага се да търсим нещо още по-екзотично. Или по-скоро нещо още по-мащабно. Тук някъде насред тази обезсърчителна констатация някой от осморката се присеща, как в близост до Старчето не е много редно толкова дълго да се поддържаме в такова концентрирано мозъчно състояние. За това и единодушно решаваме: 

 „Сега на момента спираме. А утре на сеанса пак ще умуваме. До тогава почивка и домашна работа всеки самостоятелно да си мисли по проблема с ехололията!” 

Излизам от концентрация.

Поглеждам към моето Старче…

Ахаа… 

Сладурът му със сладур си спинка сладко, сладко!  

Ама досущ като Младнец в прегръдката на Дева Мария.

Е! С тази разлика, че до него съм аз, а не Дева!

И второ, че той не мъца по бебешки, а юнашки си похърква. 

Изобщо не съм го будил. 

Ставам и си тръгвам.

Прибирам се. 

В къщи ме чакат другите си ми работи. 

Идва ред и за почивка. 

Лягам си. 

Да де ама нещо сънят ми бяга по тъча. И сякаш изведнъж ми хрумва: 

„ Ми да! Защо пък да не се свържем с някой друг подобен на нашия осмоъгълник. Тогава ще станем общо шестнадесет двойника. Или ако се уповаваме на библейската максима че Бог любил Тройца - може и тройка от октаклъстери да си спретнем. Мдааа… Това наистина е идея. Проблемът ще да е, ако другите осмоъгълници са доста по-надалече от тридесет хиляди светлинни години в Космоса. Тогава най-вероятно забавянето на информацията, явяващо се като мисловното ехо ще е още по-осезаемо от сегашната секунда.”

Едни такива нещица си ги умувам едно след друго аз и точно се изправям пред дилемата дали да продължавам да мисля или да заспивам, в главата ми „прозвучава” мисъл:

- „Номер 6 съм! Ей номер 8 защо не спиш? Какво си се размъдрувал?!” – първоначално не мога да повярвам и почти рефлекторно отговарям:

- „ Номер 8 съм - да! – спирам за секунда, за да осмисля случващото се, но после се сещам, какво правих преди малко, окопитвам се и питам - А ти Шести защо будуваш?”

- „ Ами нали сме двойници! Мисля си аз за това, за което и ти – отговаря ми Шестия.“

- „Хе, хе, хе! Я да видим!” 

- „Ами ето Осмак! Всички знаем, че времето в кралската крипта на всяка една пирамида тече доста по-бавно от времето по околните и основните и ръбове. ”

- „ Тъй, тъй Шестак! Нали на това се дължи и възстановяването на бръснарските ножчета поставени в пирамида – патентовано от онзи чех! И точно поради разликата на тези времеви течения се поражда електродвижещото напрежение, чрез което пък онзи австриец получава ток от пирамида, без нито една движеща се част.” 

- „  Хубаво! И това времево разминаване в потоците при пирамидата, нас как ни ползва?! А Осмак!? - пита екзодвойникът ми с номер шест.“ 

- „ Ами ако и осмината изпратим мислите си в хипотетична сфера, левитираща в кралската крипта, то там времето ще е най-бавно. Поне спрямо текущото време на всеки от нас. И е така защото ние сме в основния ръб на пирамидата. Но пък поради постоянната ъглова скорост на сферата би трябвало да имаме времево осредняване на всички получени към текущия момент мисли.”

- „ Би трябвало ли? А защо мислиш, че така ще се случи?!“

- „ Не знам Шестак! Честно не съм мислил предварително. Пък и сега нямах никакво време да търся аргументи. Просто интуиция.“  

- „ Добре Осмак! Ще се надяваме да си прав! А после?”   

- „ Ами Шестак после можем примерно да си настроим мисленето така, че връщането на мислите ни да постъпват по околния ръб на пирамидата. По този начин след осредненото им забавяне в сферата би трябвало всички да се движат равномерно. Или с две думи за всичките ни осем двойника ще се получи нещо като едновременен конферентен контакт в реално време. Дето му казват симултантен. При това без да има паразитни мисли, появяващи се като ехо или ехололия!” 

- „ Хитро! Аз съм определено - за! Друго скатано имаш ли?! А Осмак!?” 

- „ Ами имам!”

- „ Казвай де Осмаче!” 

- „ Както го умувахме, ако случайно срещнем друг подобен на нашия осмоъгълник, това със сферата би трябвало да е валидно и за тях.“  

- „ Е! Да, да! Нормално и те да са имали подобен ехололия-проблем. ” 

- „Ама Шестак  в този случай е много важно да намерим някой човек, занимаващ се с казионна наука, който абсолютно обективно да ни каже, това което си мислим, или това в което в момента участваме, дали изобщо има някаква научна обосновка. Или си е просто някаква осмогрупова илюзия под формата на фантазия?!” 

- „ Еее…! Стига де Осмак! И защо пък да не се намери! Ние на нашата Земя си имаме мъдрец, който е казал: Знанието не е рационално всезнание и всезнанието не е рационално знание!“ 

- „ Хе, хе! –  смея се аз от моето си аз и допълвам – „При нас мъдростта звучи като: „ Знаещият не е Всезнаещ и Всезнаещият не е Знаещ!“ 

- „ Добре Осмак. Кажи по какво още умуваше?”

- „ Мислех, как да свържем две виртуални осмоъгълни пирамиди, за да имаме осредняване на времето при конферентната връзка – спирам да си поема дъх, но миг преди да продължа ми се „счува“:“

- „Номер 3 съм! – представя се току появилия се буквално от нищото наш двойник, после замълчава за секунда и продължава - Ей мислителни бандюги, вие нямате ли си пишки да си играете, ами сте се размислили на висок глас посред нощите?

- „Номер 8 съм! Ти пък кой си и откъде изникна!“

- „ Номер 6 съм! Ей, Тройкаджиев, ти защо така грубо изневеряваш на пишката си? Я да продължаваш да си играеш с нея!”

- „Номер 3 съм! Слушам ви отдавна. И за разлика от вас спазвам правилото и се представих. Ами… опитах се да си играя с моята хубавица… Нооо… Тя каза, че нея я боли главица - обърна ми гръб и не иска да ми покаже цица. И то май се оказа, как вие с Номер 8 сте ми доста по-интересни и от главобола на еди коя си. Пък даже и от пишката ми. Така че не се посуквайте. Ами казвайте какви ги умувате! Искам да участвам.”

 - „Номер 6 съм! Номер 3 много ти е еротичен шума. Ще вземеш да събудиш и нашите мераци и тогава край с мисленето по философските теми.” 

- „Номер 3 съм! Добре де! Не се стягайте сега! Казвайте над какво умувате!”

 - „Номер 6 съм! Според номер 8 в една клъстерна група, ако изградим осреднителна въртяща се сфера в кралската крипта, то времевият дисбаланс ще е приемливо малък. Но ако трябва да осъществим конферентен разговор с още два или три осмоъгълника, позиционирани в места с по-висока гъстота на черни дупки или неутронни звезди, то и времената на мислене съвсем ще се разминават като отстъп. А това ще доведе до много интензивен паразит в ехото.” 

- „Номер 3 съм! Ясно! Сложни неща умувате. Тогава млъквам и ви слушам момчета!”

- „Номер 8 съм! Идеята ми е и екзопредставителите от двата осмоъгълника да направим така, че върховете на двете пирамиди да се докоснат. Съответно всички да насочваме мислите си не пряко един към друг, а по посока към кралската крипта на всяка една от двете осмоъгълни пирамиди. Или ще се получи така, както започнахме да го правим в една осмоъгълна пирамида. Така сферите в кралската крипта и в двете пирамиди ще се явява ротационен осреднител на времето. От което и изходящите скорости на всички мисли ще са почти равни.“ 

- „Номер 3 съм! Осмак и това пък откъде ти дойде на ум?“

- „ Номер 8 съм! Пишльовец много е простичко. Представих си сферата в двумерното пространство! Сещаш ли се какво е двумерната проекция на една сфера върху лист хартия?“ 

- „Номер 3 съм! Елементарно Осмак! Проекцията на сфера в двумерната Евклидова равнина е окръжност. А другото за скоростите от къде ти дойде на ум?“

- „Номер 8 съм! Сетих се, че там където е възможно в една държава на нашата планета наречена Германия преправиха повечето светофарни кръстовища в кръгови движения. И причината е простичка. В кръговите скоростта на движение се контролира по естествен начин. Най-вече в зависимост от диаметъра на кръга и съответната широчина на пътната лента. Или в края на краищата без значение каква е била скоростта на автомобила преди да влезе в кръговото, когато той вече е вътре става подвластен на центробежната и центростремителните сили. За това и почти всички автомобили имат приблизителна равна скорост. Та си мисля, как точно това изравняване на скоростите в мисловната сфера в кралската крипта ще допринесе за подобрението във връзката и ще намали ехололията.“

- „ Номер 3 съм! Браво Осмаче! Но това е за едната Пирамида! А ако са две? Тогава какво ще се случва?“ 

- „ Номер 8 съм! Мисли де Пишльовец! Двете сфери, от двете осмоъгълни пирамиди ще осредняват времената на всяка една. После през върховете им импулсът ще прескача от едната пирамида в другата и обратно, но винаги преминавайки през втората сфера. При което вече всичко що е мисъл ще бъде с една и съща скорост. Така при двете осреднени времена на двете сфери забавата в мислите и на най-отдалечените представители едва ли ще надхвърля няколко десети от секундата.”

- „Номер 3 съм! Ей Номер 8 - пишката ми вече буйно те ревнува, а и обилно те мрази!“

- „Номер 8 съм! И защо де Пишльовец? – смея се аз на глас“

- „ Номер 3 съм! Защото докато ти мислословише тя се пробуди! Иии… Като чу какви ги засукваш веднага и стана ясно, как това страшно ме заинтригува… Което ще значи, че най-малко пет дена няма да и обърна внимание… „

- „Номер 6 съм! Номер 3 ще престанеш ли да размахваш пениса си из Космоса… Нали имаш там някаква женска представителка до теб. Що не си го вириш пред нея. Пък и нали се сещаш, как в края на краищата сме двойници. Всичките си имаме пишки – точно копие на твоята. Така че твоя междубедрен израстък изобщо не ни интересува!”

- „Номер 3 съм! Шегичка бе момчетааа… Щото то нали и вие си имате женски представителки до вас си, ама така сте се раздърдорили, че не ме оставяте ни да спя, ни да… аха…! Ама Номер 8 да си ти кажа - супер си! Нямам търпение да стане утре. И умната момчета - ей! Никакви игри с пишките и с мац-пис мишките – ей! 

- „ Номер 6 съм! Ооо… Пишльовец майната ти! Защо вече не се скриеш някъде?!” 

- „Номер 5 съм! Шестак, точно и аз мислех да го пратя къде едни наши тепета, в един Южен град на име Пълъвдин, но ти ме изпревари. А идеята на Номер 8 наистина е върхът. Но ориентирайки се в нещата, които и аз мислех, ми се струва, че той скатава нещо?!”

- „Номер 8 съм! Благодаря тя Номер 5! Прав си! Не казах съвсем всичко! Ако варианта със синхрона през сферата в кралската крипта се окаже удачен е възможно да сглобим фигура дори от повече от два осмоъгълника.” 

„ - Номер 4 съм! Момчета, а представяте ли си каква мощ ще имат осем клъстера всеки с по осем еднотипни Аза? Това прави ни повече, ни по-малко от шестдесет и четири екзодвойници, мислещи в близък до абсолютния синхрон! Ехааа! Чудничко - а!?”

„ -  Номер 5 съм! Или по друг технически начин казано, ако сме осем осмограма в една фигура ще се превърнем в нещо като дънна платка на шестдесет и четири разряден компютър с осемядрен процесор!”

„ - Номер 6 съм! Еха! Това вече звучи обнадеждаващо! Ние тук за сега на нашата земя сме все още на тридесет и две разрядни компютри.”

„ - Номер 4 съм! Момчета много напористо звучите, за тези малки часове на нощта. Но ха дано да ни се получи!”

„ - Номер 2 съм! Чух ви и аз момчета. Е хайде да го бъде утре тогава!”

„ - Номер 5 съм! Няма как и аз съм с вас! Много сте готини, ама на мен вече ми се спи!”

„ - Номер 7съм! Подкрепям ви и аз! Май само номер 1 не сме чули!”

„ - Номер 1 съм! Че то от лаладжии като вас, човек може ли да се дореди я! Поздрави за рационалните хрумоумки, които пръска Номер 8. Но наистина не искате ли вече да спим - а?!” 

„ - Номер 3 съм! И аз съм за!” – чува се сънена мисъл в нощта, след която в грубо нарушение на протокола прозвучава:

„ - Ооо Пишльовец! Ти още ли си буден?!” – конкретизира се някой от дълбините на Глактиката без да се представи.  

„ - Номер 3 съм! Че то от Номер 8 и цялата тая ломотеща банда може ли да спи човек я? Пръскате навред из Вселенския ефир разни авангардистично екзокосмически теории… Пък после защо сънят на Номер 3 скъсал синджира! Ами ай заспивайте вече де. Че то с това вашето мисловно шуморлене чак бебето на комшийката ми събудихте! Ей го на! Заради вас тя сега ще го напъва да пие копъратиновна вода, понеже ще си мисли, че е от коликите!”

Тук някъде насред осмологовия многолог със самия екзопланетарен себе си съм се отнесъл. Спал съм като къпан. Събудих се със смесени чувства. От една страна снощи за пореден път бяха преосъзнал колко малък съм в големия свят на Космоса… 

Толкова дребосъчест, че дори с една елементарна хармонизация на ендокринна система не мога да се справя. Но от друга страна макар и само на втори сеанс, бях някак си обнадежден. Особено ако се приеме хипотезата ми за наличие на такива двойници. А още повече и възможността им да контактуват по между си. Но пък и съзнавах, какъв голям проблем ще ми е, ако всичкото това са били просто едни видения породени от медитативното състояние, в което влизам за да помагам на Старчето.   

И така денят си тече по план.

Мен обаче въгъреца здравата ме е загризал за дупеца. 

Да! Много съм чел и много съм чувал за паралелни и огледални светове. Но е момента ме терзаеше брожението, дали някъде по света в лоното на Академичните среди има Университет, в който някой учен да е правил опит за обяснение на такъв род екзопланетарно двойничество. 

За това и се обаждам на няколко познати, опитвайки се ей така уж по по-така завоалирано неглиже начин да ги подпитвам.  

Аха - отсвирват ме още в секундата щом и кажа, как идеята си е чисто моя.  

  

Следва ....