3 min reading
Старият полковник със задоволство отбеляза, че дъщеря му днес влиза в апартамента със сложена маска. Явно пред входната врата е спряла, нагласила я и тогава чак отключила.
Но не каза нищо. Защо да я хвали, когато тя просто изпълнява задълженията си? А те са ясни – безпрекословно подчинение на всяко нареждане. Негово…
Не като внукът. Онзи ден се прибрал от Лондон и отишъл на село, при другата си баба. А после със смях разказваше как тя го посрещнала „маскирана“ – не само из селото, не само по двора, ами и в къщата ходела с полуфереджето. А прозорците били покрити с марлени завеси – да спират вирусите.
И преди „Добър ден!“, му кряснала да слага маската, щото…
Ама младите са такива – несериозни. Като баща си е. Оня се присмива на паниката, вместо да се подчинява на разпорежданията, пък после да мисли кой нарежда, защо, на какво основание… Да помисли! Тихо! За себе си! Не да коментира…
Че къде ще отиде светът, ако всеки коментира? Трябва да вземат пример от казармата – „Раз! Раз! Сега прав ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up