Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песните си за свобода и любов. Разперваха криле и отлитаха към домът на слънцето, носещи със себе си мечтите на старото дърво.
То бленуваше да се понесе на крилете на свободата, да разбере какви скрити красоти стояха там отвъд голямата река. Вятърът, който шепнеше за тайни земи и неоткрити кътчета, често спираше до него. Той тихо му разказваше за места, където нямаше зима, за голямото море. Дървото бе чувало, че дъхът му е солен. Описваше и неспирният му танц с брега - моментите, когато вълните докосваха пясъка, за вечната им прегръдка. Птичките мечтаеха за дългия път към дома, за безкрайното лято, за палещото докосване на слънцето.
Един студен зимен ден се разрази буря. Свирепият вятър свиреше в ...