Става все по-красив, нали?
Става все по-красив, нали? Промени се пред очите ти. Преди беше малко момченце със сини очи, а сега вече е красив мъж с дълбок поглед. Но за теб винаги ще си остане същият – недостижимият, недостъпният... Аз просто се появих в живота му и ти го взех. Ти се беше борила толкова време, а аз не положих никакви усилия – просто взех това, което исках. НЕГО. И ти ме разбираш... той е забавен, интересен, умен, привлекателен... какво повече би могла да искаш? Той да обича теб? Но не е така! Той обича мен и това няма да се промени. Ще звъни на теб, когато се скара с мен, ще го утешаваш, но после той пак ще се върне при мен, а ти ще останеш сама. Спомняш си, когато мен ме нямаше? Той беше винаги свободен да излезе с теб. А сега отхвърля всяко обаждане, защото е с мен. Боли, нали? Преди беше всеки ден с него, а сега се мъчиш да откраднеш час-два от времето му, което е предназначено на мен! Но това ще става все по-рядко и ти все повече ще избледняваш за него, докато един ден напълно не се изгубиш и той ще забрави името ти... ще забрави и всички моменти, които сте прекарали заедно. Но така и трябва да бъде. Приятелките са за това – да подкрепят, да утешават, да се смеят... Но истината е една – в живота на мъжа винаги остава само една жена и това никога не е най-добрата му приятелка!
© Преслава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знаеш ли-прочетох и разказа, и коментарите и мога да кажа само едно: нормално е хората да реагират така и да ти казват, че звучиш подло или арогантно и знаеш ли защо е така-никой не те кори,просто разказа е толкова безупречен, че всеки си мисли, че разказваш за себе си! Въплътяването в ролята е наистина невероятно и само може да се радваш на такива отклици,това показва, че си си свършила добре работата
Това, което на мен ми харесва е стилът ти, а историята не по-малко си заслужава! Браво! -
Затова аз направих така, че да стана единствената в живота на най-добрия ми приятел Красиви мисли...може би малко ще сложат етикета красиви на подлостта, но аз намирам в нея причина...знам си защо и за мен...тези мисли са наистина красиви. Съжалявам не съм злобарката, която са изиграли, а щастливката, която спечели! Много хубаво произведение!
-
красиво и вярно!
-
Няма злоба Преслава, а усмивката ми е неизменна (усмихвам се и сега докато ти отговарям). А не се съмнявай, че е добро- развихри страстите...
-
На мен ми хареса...
Изразява хъс... показва как разсъждава една борбена жена, която няма да се остави да й отнемат мъжа... -
Как я мразя и аз тая... Напълно съм "ЗА" тона, с който лирическата се обърнала към тоя елемент! Паразитите трябва да се остраняват навреме, преди да са нанесли трайни вреди на насажденията!!! И аз съм имала приятелства и съм била в позиция на приятелка и за това моментално съм изчезваал от хоризонта, както трябва и да бъде!!!
-
Не съм лирическата героиня. Не съм самодоволна, по-скоро съм несигурна. Съгласна съм, че приятелството е по-силно от любовта.
Просто помислих, че ще оцените написаното, а няма да съдите. Нима творчеството не е и да се поставяш в различни роли?
Нима всичко, което пишете се отнася за вас? Нима писателят, който описва жестоко извършени убийства наистина е бил там и изпитва задоволство от смъртта? Едва ли...
Никога не бих искала да съм на мястото на нито една от страните. Няма и как да бъда на мястото на лирическата героиня, защото просто не съм такъв човек.
Няма история, и не е нужно да има. Всеки се пренася в друг свят, когато пише. И аз се пренесох в свят, в който мога да бъда жестока, а не винаги мила и добра, в който мога да бъда уверена, а не вечно несигурна.
Коментарът ми започна да звучи като оправдание, като самозащита, а не искам да става така. Просто изглежда съм останала неразбрана.
Усмивка и по-малко злоба -
Усетих плетеница от задоволство, непоклатима увереност в превъзходството и жестокост. Извинявай, не зная каква е историята, но само за миг се постави на мястото на отсрещната страна. Би ли искала да го изпиташ?
-
Приятелството е по-трайно от любовта. Любовта е буен огън, който бързо прегаря; приятелството е жарава, която дълго топли. Не бъди толкова сигурна в това, което твърдиш. И не бъди жестока към чуждата болка.
Не знам истинската ситуация, но така звучи писанието ти...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
