Sep 27, 2012, 10:37 AM

Става въпрос за Смъртта (част1)

782 0 0
1 min reading

Kато каза приятелка, смъртта се сети за последния си приятелка, която беше имал. Опитваше се да си спомни, но само бледо лице се показваше пред очите му. И то какви очи - кухи очни ябълки, които гледаха в мрака. Той си беше обещал, беше си обещал, но историята се повтаряше отново. Тя, да, жена беше, беше красива и млада. Спомняше си разходките под изгряващото слънце, сънливите ù очи сутрин, но това не продължи за дълго. Времето развяваше нейните кестеняви коси, побеляващи при всеки повей, но при него този ветрец минаваше като нож през сърцето му. При всеки повей ножът се забиваше все по-дълбоко в него. Докато...

не дойде денят, в който той трябваше да свържи работата си. Но този път беше различно, не можеше просто да изтръгне душата от нея. В сетния си дъх тя го помоли да се доближи до нея и му каза: (сигурно се досещаш какво). И тогава той беше още по-объркан. Искаше се и той да го усеща към нея, да усеща каквото и да е, но не. Той се опита да потърси дълбоко в себе си и видя нещо там в мрака, нещо май светкаше... но не, беше се заблудил. Светлинката изгасна. Каквото и да беше, вече угасна. И той реши да не сподели това с нея и силата, която му беше нужна, дойде. Той ù каза сбогом и... (не ти трябва да знаеш повече за самия процес) вече нея я нямаше. А той пак не усети нищо, както винаги е било.

Но това може би се повтаряше отново. Може би, както винаги, времето щеше да покаже, винаги времето беше на преден план. Но само си помисли каква ирония. За него тази дума едновременно означаваше нищо и всичко. За него това беше нищо и всичко. Винаги на преден план, но винаги празно. Само си помисли...


Моля всеки,който го е прочел,ако може да изрази мнение или да оцени.Благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денис Ахмед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...