Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефонът пак звъни. Тия хора не спират. Ужасно е. Не могат ли просто да замълчат за секунда всички шибани гласове. Да ме оставят намира за миг поне. Не ми пука, няма да вдигам.
Довечера ще изляза да се напия. Сега нямам сили за друго. Емо ме съсипа. Не остави нищо в мен. Празна съм... Празна до мозъка на костите си. Още една тухла в Стената.
***
Много е задимено. Не мога да дишам. И без друго ми е трудно да го правя.
Момичетата ми си мислят, че съм добре. Не изглеждам уморена. Дори изглеждам красива. Смея се. Никой не трябва да разбира какво е в мен. Никой няма право да разбира.
Моля се безгласно за светлина, моля за разбиране, за обич. Плача от безсилие, но боговете остават глухи за молитвите ми, ...