Dec 24, 2012, 2:27 PM

Страх

  Prose » Others
670 0 0
1 min reading

Ела, намери ръката ми в тишината, хвани я силно, стисни я - да усетя, че съм ти нужна. Прокарай пръсти през косите ми, кажи, че съм прекрасна, дори да е лъжа. Дръж  ме близо до теб да послушам биенето на сърцето ти. Искам да уловя ритъма, да го запомня, за да ме буди при зори от поредния кошмар. Вдигни глава и с устни докосни моите очи, изтрий сълзите. Те - очите крещят без думи, молят се да не ги забравиш. Последният лъч от залязващото слънце заслепи погледа ти за миг... а този миг бе последен. Поглеждаш наоколо, но нищо, мракът  е пронизващ. Търсиш ли ме? Викаш силно името ми, сякаш се притесни, уплаши ли се? Отекващото ехо е единственият получен отговор, който долавяш. Накъде да тръгнеш? Кой път ще те отведе до мен? В тишината се дочува проницателен и силен писък - всъщност той е навсякъде. Параноята вече е обзела ума ти и подкосява тялото ти. Изведнъж се изсипва дъжд. В теб блуждаят множество въпроси - "къде е?", "защо си тръгна?", "как да я върна?"... Ти имаш нужда от помощ, от утеха. Около теб цари тишина и мрак, тъмнина и страх.

Но виж, виж там има светлина-надежда. Сякаш се приближава, о не, не, не... мракът я погълна.

Не си мисли, че си полудял, не си. Просто бях аз, да, аз бях... И най-добрите стават лоши. Тъмнината бях аз - моята душа, която ти погуби. Писъкът бях аз - моята агония, моето търпение. Дъждът бях аз - сълзите ми - твоите сълзи, които всеки ден бяха мой аксесоар. Самотата бях аз - сама както бях, когато ти беше с мен... А светлината? Светлината бях аз - моята надежда, че ще бъдеш по-добър, но твоето пренебрежение и неприязън ме погълна. Сега аз чувам сълзите ти, виждам страданието ти, усещам болката ти...

Ти обърна се и тръгна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Донева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...