Странен свят
На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. После тръгна по познатия маршрут. Познат нему, естествено, но изготвен изненадващ за евентуални врагове. Вчера, например, зави наляво, днес надясно утри щеше да мине през двора на съседната кооперация, а после… За следващите дни и той не знаеше – не биваше дори да си помисля, няма да дава нишани на врага, я…
Градинката беше необичайна. Не, не – имаше си зеленина, цветя се виждаха, пясъчник, даже оцелели две пейки бяха събрани до голямото дърво.
Обаче – прекалено много деца. И трите ровеха в пясъка, не поглеждайки наоколо си. Странно! Даже майките бяха необичайни и заплашителни – не клюкареха на висок тон, а едната гледаше в телефона, другата отворила вестник, третата дори книга…
Мина покрай познатата сладкарничка, но там също се таеше неизвестността, затова не се отби.
Наблизо се чу тракане на трамвай – в тоя час какъв трамвай? Е, имаше линия, ама защо баш когато той излезе – трамвай минава?
И тихо, тихо…
Къде е обичайният самолет? Защо… А, ето – прелетя, снижавайки се към летището…
Да, обаче… Абе, подозрително е…
Реши – да не рискува. Врагове много, рискове големи, опасности навред…
И почти на бегом се върна към кооперацията. Заключи входната врата, влезе в апартамента, отръска дрехите, нахлузи чехлите и се метна с въздишка на облекчение на стола. Удобния, мек, ергономичен стол…
Компютърът работеше, лаптопът беше на линия, айфонът изобщо не се откачваше от зареждане…
И влезе в любимата игра…
Врагове, врагове, врагове…
Вдигна автомата и като зачеса…
Не му беше трудно – познат и любим свят. Не като оня странен и страшен навън…
Каня ви в блога - все ще намерите нещо интересно - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
