На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. После тръгна по познатия маршрут. Познат нему, естествено, но изготвен изненадващ за евентуални врагове. Вчера, например, зави наляво, днес надясно утри щеше да мине през двора на съседната кооперация, а после… За следващите дни и той не знаеше – не биваше дори да си помисля, няма да дава нишани на врага, я…
Градинката беше необичайна. Не, не – имаше си зеленина, цветя се виждаха, пясъчник, даже оцелели две пейки бяха събрани до голямото дърво.
Обаче – прекалено много деца. И трите ровеха в пясъка, не поглеждайки наоколо си. Странно! Даже майките бяха необичайни и заплашителни – не клюкареха на висок тон, а едната гледаше в телефона, другата отворила вестник, третата дори книга…
Мина покрай ...