Страници из дневника на женския стомах
2 min reading
Ден първи:
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! Издувам се целия. Гейзерите се превръщат в цунами и се впускат по хранопровода. Пак съм празен, самотен и свит... като овчарски мех лишен от капка вода.
Ден Втори
Къркоря вбесено. Онези смотаняци смърдящи - червата, пак са по-добре от мен... В тях поне има нещо. А мен ми правят руска чекия. Студен душ - вода. Топъл душ - вода.
Ден Трети
Свил съм се болезнено под диафрагмата и си мисля с какво съм съгрешил толкова, та Господ да ме даде на жена? Оф, усещам как ме тресе. Свивам се конвулсивно. Онази вещица днес и чай не пие. Само вода. Мисля, че ще ме простуди. Не се налочи мамицата и! Пие и пикае. Пфу! Жена! На пикочния мехур вече му се вие свят от изтощение. Издул се е като балон. Чувам го как скимти, а уретрата под него се е изчервила от притеснение и напрежение, че този път няма да може да удържи напъна на лудостта на Блонди.
Ден Четвърти
Болезнено се размърдвам. Киселините са се успокоили. Всичко се е успокоило покрай мен. Оооооооооооооо, чудо! Господи, това банан ли e? Банан? Да, банан! Момчетаааааааааа, имаме банан! Грррррррррр, пак чай. Ха ха хаха, хо хо хо хо, този е, който ебава майката на другарчетата под мен. Ха ха ха ха, ето ги, почват да се присвиват от колики. Иииииииииии, пак на тоалетната чиния. Тая що не вземе да си скове леглото над нея? Вечеря? Объркан съм... Салата от домати и банан... няма значение. Спасен съм!
Ден Пети
ЕЕееееееее, рано е за марули! От всичко най-мразя диетата и от марули и портокали. Киселините подивяват от нея. Оливат ме целия. Шшшшшшшшт, тихо! Всички да се стегнат! Качва се на кантара... Реве ли? Това сълзи ли са? Не! Неееееееееееееееееееееееее!
Ден Шести
Пак чай и пак вода.
Ден седми
Вкара си някакви хапчета идиотката! Едни гадни, зелени, мазни... Не ми мирише на антибиотик. Абе, еба ли му майката какво е! Надбъбречната жлеза реве. Сигурно е някакъв хормон. А червата са се напънали дружно. Хм, май и те ще ревнат всеки момент. Само на мен ми е безралично вече... То ако не е празник, нищо няма да влезне в мене. Понякога се чудя за какво и е стомах на тази овца?
Ден Осми
Всички се молим да колабира
Ден Девети
Държи се кучката!
Ден Десети
Има надежда... Мускулите вдигат стачка.
Ден Единадесети
Боли ли те главата, мамка ти?! Твойта кожа малоумна!
Ден Дванадесети
Прибраха я в болница. Най-после! Лекари с добри ръце ме прегледаха. Много са внимателни с мен. Огледаха и браточките. Предписаха и хранителен режим.
Ден Тринадесети
Нова година, нов късмет. Вещицата трябва да яде. Има си диетолог даже. А той се грижи перфектно за мен. Яде гадината. Господи, благодаря ти!
Ден Двеста тридесет и шести
Мамка тииииииииииииииииииииии! Чай, вода, чай, вода, чай, вода, чай, вода, чай, вода...
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! Издувам се целия. Гейзерите се превръщат в цунами и се впускат по хранопровода. Пак съм празен, самотен и свит... като овчарски мех лишен от капка вода.
Ден Втори
Къркоря вбесено. Онези смотаняци смърдящи - червата, пак са по-добре от мен... В тях поне има нещо. А мен ми правят руска чекия. Студен душ - вода. Топъл душ - вода.
Ден Трети
Свил съм се болезнено под диафрагмата и си мисля с какво съм съгрешил толкова, та Господ да ме даде на жена? Оф, усещам как ме тресе. Свивам се конвулсивно. Онази вещица днес и чай не пие. Само вода. Мисля, че ще ме простуди. Не се налочи мамицата и! Пие и пикае. Пфу! Жена! На пикочния мехур вече му се вие свят от изтощение. Издул се е като балон. Чувам го как скимти, а уретрата под него се е изчервила от притеснение и напрежение, че този път няма да може да удържи напъна на лудостта на Блонди.
Ден Четвърти
Болезнено се размърдвам. Киселините са се успокоили. Всичко се е успокоило покрай мен. Оооооооооооооо, чудо! Господи, това банан ли e? Банан? Да, банан! Момчетаааааааааа, имаме банан! Грррррррррр, пак чай. Ха ха хаха, хо хо хо хо, този е, който ебава майката на другарчетата под мен. Ха ха ха ха, ето ги, почват да се присвиват от колики. Иииииииииии, пак на тоалетната чиния. Тая що не вземе да си скове леглото над нея? Вечеря? Объркан съм... Салата от домати и банан... няма значение. Спасен съм!
Ден Пети
ЕЕееееееее, рано е за марули! От всичко най-мразя диетата и от марули и портокали. Киселините подивяват от нея. Оливат ме целия. Шшшшшшшшт, тихо! Всички да се стегнат! Качва се на кантара... Реве ли? Това сълзи ли са? Не! Неееееееееееееееееееееееее!
Ден Шести
Пак чай и пак вода.
Ден седми
Вкара си някакви хапчета идиотката! Едни гадни, зелени, мазни... Не ми мирише на антибиотик. Абе, еба ли му майката какво е! Надбъбречната жлеза реве. Сигурно е някакъв хормон. А червата са се напънали дружно. Хм, май и те ще ревнат всеки момент. Само на мен ми е безралично вече... То ако не е празник, нищо няма да влезне в мене. Понякога се чудя за какво и е стомах на тази овца?
Ден Осми
Всички се молим да колабира
Ден Девети
Държи се кучката!
Ден Десети
Има надежда... Мускулите вдигат стачка.
Ден Единадесети
Боли ли те главата, мамка ти?! Твойта кожа малоумна!
Ден Дванадесети
Прибраха я в болница. Най-после! Лекари с добри ръце ме прегледаха. Много са внимателни с мен. Огледаха и браточките. Предписаха и хранителен режим.
Ден Тринадесети
Нова година, нов късмет. Вещицата трябва да яде. Има си диетолог даже. А той се грижи перфектно за мен. Яде гадината. Господи, благодаря ти!
Ден Двеста тридесет и шести
Мамка тииииииииииииииииииииии! Чай, вода, чай, вода, чай, вода, чай, вода, чай, вода...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
