Странната екосистема на един сайт за поезия
Преди няколко години във виртуалното пространство се роди нещо прекрасно. Появи се сайт посветен на съвременната поезия и проза, и всички насекоми-творци, или просто любители на писаното слово изпаднаха в еуфория. В началото всичко беше супер - всеки публикуваше, четеше и коментираше без значение какво точно животинче бе, но... постепенно с годините характерите им започнаха да изпъкват...
Първи се откроиха паяците - те хвърляха своите творчески мрежи, а после само чакаха трепването на някоя нишка, знак, че нещо се е докоснало (или оплело) в тях. Естествено, към чуждите творби дори и не поглеждаха, защото обсебени от своя свят, те считаха, че всичко останало не заслужава дори и частица от височайшото им внимание...
Постепенно нрава си показаха и осите, стършелите и скорпионите, които само търсеха повод за да забият жилото си в някого... Дали това бе справедливо, нямаше значение в случая, важното бе, че отровата им не бездействаше, и винаги намираха нова цел и жертва...
Хлебарките също изпълзяха и разкриха природата си. Тях ги влечеше чуждото творчество, от което черпеха здраво идеи, разхождаха се по него, гризяха го отвсякъде, и накрая... преминало през хранопровода им, се появяваше нещо, за което твърдяха, че е тяхно, но всъщност се състоеше от преработени, прекроени и добре прикрити чужди рожби...
На общия фон почти започнаха да се губят онези мравчици, калинки, пеперудки и пчелички, на които всъщност се крепеше самото съществуване на този сайт... Нали все някой трябваше и да чете творбите на паяците, да поема отровата на осите и себеподобните им, както и да наторява вдъхновението на хлебарките...
Така се търкаляха годините, а с тях се променяха и самите консуматори, и творци в сайта. Тези, които бяха сред първите в него вече се възприемаха (или поне съществена част от тях) като ветерани и постепенно всеки новоприсъединил се, към някогашното сплотено семейство, все повече го приемаха като аматьор, досадник, псeвдонасекомо и лъжетворец...
Така се появиха и еднодневките - при тях характерно бе, че още преди да се обвържат с някой от върховете видове в екосистемата на сайта, си тръгваха обидени, защото броят на прочелите ги, особено в самото начало, биваше безкрайно малък... Все пак старите кучета тук трудно вече благоволяваха да погледнат извън вече оформилите се с времето творчески групички, и така фактически обричаха мнозина от новобранците на преждевременен край... А сред тези, които все пак оцеляваха, преобладаваха представителите на семейства паяци, скорпиони, хлебарки... Все пак точно те и бяха представители на онези породи, които, доказано, оцеляваха дори и при най-свирепите екокатастрофи...
Пчеличките и калинките, уви, не бяха дарени с такава генетична (и виртуална) издръжливост... Те бързо се отчайвай, защото въпреки, че още с пристигането си започваха да прелитат от един творчески цвят на друг, малцина се спираха при тях... Нежните им и раними характери накрая не издържаха и те напускаха сайта, убедени, че просто нивото им не е на това на останалите...
Така времето си течеше, годините си минаваха, а статуквото все повече и повече се бетонираше. Постепенно всички свикнаха с него и забравиха, как в началото в света им нямаше никакво разделение, а само една безкрайна творческа наслада...
Но освен многото разочаровани и напуснали го преждевременно новаци, не беше рядкост и някои от старите му обитатели, прозряли истината, да му обърнат гръб, като нерядко дори изтриваха и всеки знак, че някога са били сред обитателите му... А може би и причините да бяха други, но ефектът оставаше същия...
Постепенно старите, възгордели се обитатели намаляваха, много от новаците си тръгваха, преди още да са показали потенциала си, и в сайта сякаш се настани някакъв дух, чието присъствие малцина усещаха, но ги бе страх да го споделят дори със самите себе си. Сякаш романтиката и магията вече почти ги нямаше, и във виртуала се усещаше някаква тежест, отчаяние, носталгия... все неща, които сякаш бяха несъвместими с онова светло начало, поставено само преди броени години...
А какво ли щеше да донесе бъдещето?
Ами само то си знае, но едно е ясно - докато всички насекоми не разберат отново, че този сайт е техният кошер, дом и семейство, та макар и виртуално, то няма да е щастливо, нито изпълнено с блясък...
А дали това ще стане?
Силно се надявам, че ще се получи, защото всички онези, които са в него, имат нужда от това място, но лошото е, че както и при хората, така и при насекомите, важи максимата, че едва когато загубят нещо, едва тогава разбират какво богатство е било то...
16.03.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
