Странната екосистема на един сайт за поезия
Преди няколко години във виртуалното пространство се роди нещо прекрасно. Появи се сайт посветен на съвременната поезия и проза, и всички насекоми-творци, или просто любители на писаното слово изпаднаха в еуфория. В началото всичко беше супер - всеки публикуваше, четеше и коментираше без значение какво точно животинче бе, но... постепенно с годините характерите им започнаха да изпъкват...
Първи се откроиха паяците - те хвърляха своите творчески мрежи, а после само чакаха трепването на някоя нишка, знак, че нещо се е докоснало (или оплело) в тях. Естествено, към чуждите творби дори и не поглеждаха, защото обсебени от своя свят, те считаха, че всичко останало не заслужава дори и частица от височайшото им внимание...
Постепенно нрава си показаха и осите, стършелите и скорпионите, които само търсеха повод за да забият жилото си в някого... Дали това бе справедливо, нямаше значение в случая, важното бе, че отровата им не бездействаше, и винаги намираха нова цел и жертва...
Хлебарките също изпълзяха и разкриха природата си. Тях ги влечеше чуждото творчество, от което черпеха здраво идеи, разхождаха се по него, гризяха го отвсякъде, и накрая... преминало през хранопровода им, се появяваше нещо, за което твърдяха, че е тяхно, но всъщност се състоеше от преработени, прекроени и добре прикрити чужди рожби...
На общия фон почти започнаха да се губят онези мравчици, калинки, пеперудки и пчелички, на които всъщност се крепеше самото съществуване на този сайт... Нали все някой трябваше и да чете творбите на паяците, да поема отровата на осите и себеподобните им, както и да наторява вдъхновението на хлебарките...
Така се търкаляха годините, а с тях се променяха и самите консуматори, и творци в сайта. Тези, които бяха сред първите в него вече се възприемаха (или поне съществена част от тях) като ветерани и постепенно всеки новоприсъединил се, към някогашното сплотено семейство, все повече го приемаха като аматьор, досадник, псeвдонасекомо и лъжетворец...
Така се появиха и еднодневките - при тях характерно бе, че още преди да се обвържат с някой от върховете видове в екосистемата на сайта, си тръгваха обидени, защото броят на прочелите ги, особено в самото начало, биваше безкрайно малък... Все пак старите кучета тук трудно вече благоволяваха да погледнат извън вече оформилите се с времето творчески групички, и така фактически обричаха мнозина от новобранците на преждевременен край... А сред тези, които все пак оцеляваха, преобладаваха представителите на семейства паяци, скорпиони, хлебарки... Все пак точно те и бяха представители на онези породи, които, доказано, оцеляваха дори и при най-свирепите екокатастрофи...
Пчеличките и калинките, уви, не бяха дарени с такава генетична (и виртуална) издръжливост... Те бързо се отчайвай, защото въпреки, че още с пристигането си започваха да прелитат от един творчески цвят на друг, малцина се спираха при тях... Нежните им и раними характери накрая не издържаха и те напускаха сайта, убедени, че просто нивото им не е на това на останалите...
Така времето си течеше, годините си минаваха, а статуквото все повече и повече се бетонираше. Постепенно всички свикнаха с него и забравиха, как в началото в света им нямаше никакво разделение, а само една безкрайна творческа наслада...
Но освен многото разочаровани и напуснали го преждевременно новаци, не беше рядкост и някои от старите му обитатели, прозряли истината, да му обърнат гръб, като нерядко дори изтриваха и всеки знак, че някога са били сред обитателите му... А може би и причините да бяха други, но ефектът оставаше същия...
Постепенно старите, възгордели се обитатели намаляваха, много от новаците си тръгваха, преди още да са показали потенциала си, и в сайта сякаш се настани някакъв дух, чието присъствие малцина усещаха, но ги бе страх да го споделят дори със самите себе си. Сякаш романтиката и магията вече почти ги нямаше, и във виртуала се усещаше някаква тежест, отчаяние, носталгия... все неща, които сякаш бяха несъвместими с онова светло начало, поставено само преди броени години...
А какво ли щеше да донесе бъдещето?
Ами само то си знае, но едно е ясно - докато всички насекоми не разберат отново, че този сайт е техният кошер, дом и семейство, та макар и виртуално, то няма да е щастливо, нито изпълнено с блясък...
А дали това ще стане?
Силно се надявам, че ще се получи, защото всички онези, които са в него, имат нужда от това място, но лошото е, че както и при хората, така и при насекомите, важи максимата, че едва когато загубят нещо, едва тогава разбират какво богатство е било то...
16.03.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Йоана, подобен анализ е украса за всяко творба. Аз, какво съм вложил тук, няма да казвам, така налагам мнение и ограничавам чуждото такова, а обичам да прочитам нещата си, чрез чуждите очи. Но твоите слова ме трогнаха!
Дени, ако в твоите очи картината е грозна, не се колебай да го кажеш! Единствено не приемам чуждите мнения, когато в тях има открити обиди, или се случи ужасяващо недоразумение, иначе съм отворен към всякакви гледни точки.
Благодаря ви 🌹🌺🌹 -
Георги, прав си тъжна е светлината, не грозна. Но нали знаеш.. различни гледни точки. Аз просто търся красотата във всичко и вярвам в доброто. И го намирам. И тук 😊
Темата беше много интересна. -
Хубавото на този текст е, че наистина е фантастичен. У всеки има нещо от описаното и има избор на кое да даде израз при писането и комуникирането с хора. Един човек може да е крайно критичен, скептичен, наивен, натрапчив, усмихнат, тъжен, весел, добър, лош, да цели да помага, да цели да пречи, да цели да вдъхновява творчески личности, които са изпаднали в недостиг на вдъхновение, може просто да обича да комуникира с хора с богато въображение, или пък да търси сред купищата произведения бъдещите гении на българската литература, музика и т.н. В крайна сметка човекът извън своите произведения си остава човек, това, че е творил, не го прави по-специален, или пък това, че не - по-лош, и умението да си учтив винаги ще се цени повече от умението да си „важен“ в коментирането и комуникирането. Личният творчески път на човек не може да бъде определен от друг, той е негова задача, тук идеята е просто да съпреживяваме и да споделяме радостта от творенето. Поздрави за замислящия текст!
-
Ирина, зарадва ме с този дълбок прочит. Станах много обстоен в отговорите си, затова сега ще съм кратък.
Дени, виж първо датата и виж откога съм тук. А и това (нали) все пак е фантастика 😊
И не е грозно, според мен е тъжно, но и ти си в правото си на собствен поглед над творбата! И го приемам, естествено!
Благодаря, дами 🌹💖🌹 -
Валентина, открила съм една част от тях. Ще видя и другите. И Яна страшно харесвам, и Синьото цвете. Страхотни неща. Дочка(Довереница) още публикува-чудесна е. Има автори и сега, чудесни неща. Човек има какво да прочете, да го докосне. Има много красиви творби. Има много различно творчество. Дано все да има!
За критиката също.. Ако не е поднесена грубо, хората я приемат. Обижда ето е грозно. Никой не заслужава това. Но съвет, критика.. Ох, не знам. Просто не виждам сайта в тази грозна светлина. -
Вал, благодаря за загрижеността, но си позволявам да си мисля, че далеч не е искрена 😜
Доколкото за путенциала, не го мисли, и Валери Божинов имаше такъв, но го пропиля, нема да съм първио 😊
А вечер, ако не си броя сърчицата, не си четя похвалите, не мога да заспя 😊
Благодаря и тук с 😊🌹😊
ПП
Дени, Вал е много права - огромен брой и то качествени, ама много качествени автори по различни причини се оттеглиха. И то, мнозина, дълбоко обидени...
Но аз ти се радвам, че си толкова оптимистична и те моля от сърце, не се променяй! -
Жорка, виж как построих разказа ти:
съвършена екосистема +x=съвършенство.
x=?
Никога няма да намериш х, именно защото екосистемата е съвършена с нейните недостатъци, йерархия, слаби, силни, неприятни, вредни, хапещи, отровни, боязливи, оцеляващи и еднодневни.
Незаменими места няма. Хора също.
Това, за критиката, което спомена Валя, направо ме изумява. И то не е като да мелиш сол на главата на някой, а леко подсказване. Не мога да разбера защо толкова трудно се преживява?! Чак коментари са ми трили.
Споменавам го общо, без да визирам никого.
Абе много неща ми идват да кажа, но няма смисъл. Така ще е.
Не може да ухае само на люлякови нощи и да се лее шербет.
Но май става точно това, а то е в противовес със законите на перфектната екосистема.
И когато се установи подобен, неестествен ред, тогава идва крахът.
Мое мнение 😉 -
Жорка, тук съм от 2009 година. Сега ще ти кажа нещо простичко - времето минава бързо. Много бързо. Не че нямаш потенциал - но го пилееш. Максимата "Аз съм си такъв и толкова мога" те приспива. Приспиват те гласчетата на коментарите, бройката на гласуванията, както и сърчицата. За 10 години мисля, че направих много неща. Винаги имай предвид, че един ден всеки се дава равносметка.
Дени, силно се надявам да се върнеш назад и да потърсиш автори като Мартин Спасов, Валентин Евстатиев, Цвета Иванова, Кети Рашева, Довереница, Дарчето, Елица Мавродинова, за да откриеш колко качествени хора са напуснали сайта. -
Румяна, ще бъда и ще съм си такъв, какъвто съм. За това, няма проблем.
Вал, и в живота, и във виртуала, беше непрекъснато търся истината. А в момента, шоуто правиш ти тук. Също факт 😋
Дени, остани си с този поглед към нещата. Пожелавам от сърце!
Благодаря с усмивка и цветя и на трите ви 🌹😊🌹😊🌹 -
Аз пък не знам защо така негативно е мнението за сайта. Тук има страхотни стихотворения, които иначе аз никога нямаше да имам възможност да прочета. Нали да четем сме дошли, да се учим. И какви разкази! Хумористични творби, на които така съм се забавлявала. Не знам.. да предизвикателствата не ми харесват с тези "самозадоволяващи" се профили(както бе отбелязал Петър), но има страхотни попадения. Аз съм от скоро тук, но никога не съм се чувствала изолирана като нова. И освен това, виждам, че много по-нови автори, които влизат с хубава творба, са приветстван от много потребители с добре дошли. Сигурно съм сляпа.. Но аз такъв цирк, за който пишете не го виждам така.
-
Точно така, ти не търсиш истината, ти търсиш шоуто, факт.
-
Страхотно! Нищо ново под "човешкото" небе! Бог е казал: Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите. Бъди себе си и пиши!
-
Вал, Вал, Вал, не си ме понасяш мен и това си е 😊
Е, поне не е взаймно.
Продължавай, сцената е супер подходяща 😋
Тук всеки коментар си е на точното място, а защо, ми нека си е моя тайна 😜
Благодаря сърдечно и нека шоуто продължи 😋
Последното е казано от великия Фреди Меркюри, който всъщност въобще не ме кефи, но това не ми пречи да му призная, че бе титан в своята област, а вече е и легенда! -
Проблемът е друг, Жоро, а именно, че не излизате от зоната на собствения си комфорт. Ако не помниш, в стиховебг, където публикувах и аз навремето, ми писа да не ти гласувам, щото, видиш ли, може би било само, за да ми отвърнеш. Даже по подобна тема имаше подобни есета още 2010 г, когато влязох в сайта. Ако отвориш нета - блогови, лични фейсбукстраници - отвсякъде ни залива творчество, творчество. Идвате си с придружители, създавате си фалшиви профили, самокоментирате се. Е, такава е екосистемата, не ви харесва, но не искате и да мръднете встрани.
-
Вал, бая хубаво ме подреди :0))
Почвам те и аз по ред на номерата.
1. Принципно си права, светците са в църквите! Но чак да ми викат велик, не желая 😊, достатъчно е и аплодирането 🤪
2. Това ти е супер щуротично относно мен, и го знаеш 😊. Никой автор не бойкотирам, ако ме критикува. Ти си ми редовна, да съм спрял при теб? А иначе, повечето така правят, да.
3. Това при мен го има. И това знаеш, но пък обичаш да ме хапеш 😜
4. Да, там прекалено много слагам в любими! Факт! Но там започнах, в началото бях просто погълнат от поезията и ето резултата. И все пак и препрочитам, а благодарение на феноменалната си памет, и помня 😋. Не всичко, но повече отколкото смяташ 😋
5. Лексикон, не лексикон, там е Дом на Поезията за мен. И не карам никого да се съгласява с мнението ми, но така го възприемам.
Дано си доволна, Вал, и благодаря, че ме посети. -
Жорка, тая екосистема се врътка от сайт в сайт. Поседиш, пседиш, па решиш, че си недооценен и прехвръкнеш в близката гора. Сега по ред.
1. Всеки страда от самолюбие и иска да му шепнат колко е велик.
2. Всеки мрази критиката и отвръща с пълен игнор на някой, който се е осмелил да му каже нещо извън хвалебствените тиради. Ти също.
3. Най-голямото доказателство, че си узрял творчески, е, когато намериш сили в себе си да похвалиш значимото, без да търсиш обратно завръщане в коментарното ти поле.
4. Опцията любими си я имахме и другаде - там беше препоръчвам, но както и да е. Да ви питам сите, дето си менкате тургането в любими - КОГА ще намерите време да изчетете отново сложените там творби. Нагъчкали сте си списъчето с по 200 произведения - хора, ами за това е нужно време, бе. Не минути, не часове - дни и седмици.
5. Просто го превърнахте в лексикон. Не в пространство за творчество, а в дневниче, където да хвърляте де що ви хрумне. -
Пепи, душичко, страхотно си го казала!
Мариана, според мен и учени има и то много - гледат от страни, чешат си... главите и търсят теория наУчна да обяснят необяснимото...
Отново към Пепи - взаимното вдъхновение за мен е сред върховните удоволствия във виртуала!
Светулке, има, има, просто са много видовете и не смогнах с изброяването...
Кремена, а кошерът... какъв ще е... зависи от "обитателите" си...
Момичета, за всички цветя и мляс-мляс по бузките 🌹🌷🌺❤️🌺🌷🌹 -
Непреходно е Кой, както иска да го разбира! Все пак за 5 години можеше кошерът да "зажужи" щастливо! Много е добро
-
Георги, пропуснал си светулките. Явно съм в аутсайдерската група.😷
-
Сега го написах, вие сте моето предизвикателство!
-
Какво му трябва на Човека
всезнайно е от памтивека:
един прозорец и една врата,
едно небе, звезди, луна -
прозорецът - порталът към света,
вратата - портал към бъдността!
Копнеж, любов, мечта,
с едничка дума - трябва му душа! -
Здравей, Ангелче, творбата все пак е фантастика 😊
И, естествено, между сладичките насекоми и щурчета има 😊
А иначе я написах почти 11 месеца след като влязох за първи път в тези поетични сайтове. Влязох наивен, треперещ от вълнение, тук е скрит въпросът, защо ли след по-малко от година написах тази творба?
Естествено, всяка прилика (и разлика) с реални лица и събития, е напълно случайна.
Все пак за фантастика говорим тук 😊
А сега, специални благодарности за едно щурче, с ангелско гласче 🌹🌺🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Иначе няма стари, млади - има можещи и неможещи. Но не виждам смисъл тук да влизам в дебати с когото и да е!
Затова, докато поне повърхностно се спазва добрия тон, ще раздавам цветя и усмивки.
А тези са специално за теб 🌹😊💐😊🌹