Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още ли в мечтите ти живее?
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивка е винаги пълна с радост, благодарна, че след месеци пак си до нея. Онази, в чиито очи се отразява сълзата на дивата нежно-чуплива сърна...
Тя разбрала е, страннико, че душата ти свободна трябва да скита, че умът ти трябвада продължава да учи, че сухъът ти в клетка умира. И тя е птица, страннико! Свободна, търсеща, носена от вихрите, също като теб. Тя е делфинът, който надбягва вълните, а сърцето му ще се пръсне от простото щастие да бъде волен. Свободен да надбягва моорето, без което бавно умира.
Намери ли, скитнико, нея, тихия пристан, на който уморен вечер присядаш с наслада да отпиеш от чашата с вино. И тя да приседне до тебе, леко облегнала глава на твоето рамо, за да слуша... за да сп ...