Странно велик народ сме
Което отдавна са забелязали народоведите. Богати на замисли, бедни на дела. Но пък ги гарнираме с много думи. Които са многостранни или много странни. С едни и същи слова се изразяваме и при радост, и при тъга , и на мач. Обещаем ли някому да го оправим – оставаме го да се чуди по какъв начин. Подобна е и държавата. Пустиня с един оазис – столицата. Но и там има разлика между хората. Едните се возят в луксозни лимузини и са с постоянен загар. Което не означава,че работят на полето.
Другите ги разнася из града старинен транспорт. Някои коли дори имат митническо клеймо още от византийските служби. Народ, чиято модена култура е по чалгаджийниците, а желаещите да почетат книга минават в нелегалност.
Затова пък ни бива да призоваваме. Особено политиците, чието слово е дълго ,красиво, неразбрано. Не като рекламите. На които ни зоват ,примерно ,да ползваме тампони, защото давали свобода. С което решаваме проблема на епохата – раздаваме всякому по един и го освобождаваме. А на футболните фенове ще се наложи заради голямата им слободия да раздадем по цял пакет. И на Волен и Варели също.
А край рекламите висят предизборни плакати. Какъв бизнес направихме през май! Едни се наемаха да ги лепят, други – да ги късат. Аз лично поех и двете дейности. Лепя и късам. В национален стил – безмислено и ефектно.
Както правим с нароилите се улични песове. Които усилено кастрират. Като че не хапят със зъби, а с отстраняваните органи.
Така сме и в икономиката. Родните икономисти са последователи на Пинокио. Помните, нали, как заровил пет жълтици и зачакал да се размножат.
И работата ни е такава. Гледа чужденец как нашенец копае дупка, друг след него я зарива. Учудил се, а то било просто – трябвало да садят дръвчета, но вторият, поставящият фиданките, не дошъл. Което не попречило на партньорите да работят.
И за бъдещето мислим. На границата пак хванаха нашенец, пренасящ радиоактивни вещества в гащите. „Абе, луд ли си? – викат му – Без деца ще останеш!”. А той е спокоен. Знае, че деца може да няма, но със спечеленото и внуците ще подсигури.
И в яденето сме ненадминати. На коктейл разговарят двама. Единият лапа и вика на другия: „Яж бе, будала!”, „Не ми се яде!”, „Ама ти ядеш само, когато си гладен?”, „Да!”. Първият даже зяпнал: „Ти си животно, бе!”.
Но сити или гладни, ние сме поданици. И, ако зимата хората излязат на улицата заради високите цени на отоплението, то ще е само, защото на улиците ще е по-топло от дома.
Единственото оптимистично нещо е, че можем всички да надхитрим.
И с дявола ако сключим договор – душата му ще ни принадлежи.
На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
