Страшилище с хоботче
Преди време, един комар ли, убиец на мечти ли, влетя при мен на работа - стопанисвах зоомагазин тогава. Отворено нали, топла вечер, проветрява се. Чувам едно гадно и специфично "бжцт-шжш-бжцчт" да се носи във въздуха. Видях почти веднага източника и лошо ми стана. Размер почти колкото длан човешка. Мъжкият комар ли беше по-голям, женският ли, не помня. Какво значение има полът в такава ситуация? Тънки крачуни, а крилете с размера на мини делтапланер и се блъска гневно тук, блъска се ядосано там. Все едно аз съм му виновен за лошия Вторник - видиш ли защо има магазин на това място, защо крушките заслепяват така силно и къде тук може да се насмучи едно хубаво, за да си оправи настроението. Това нали в девет вечерта. Навън тъмно, помещението свети и се вижда какво става вътре, а аз какво става отвън - не. Ако се гледах отстрани, може би щеше да ми е смешно. Не ми беше смешно..
Спира по едно време гадното полу-шумолене, полу-жужене. Кацнал нашият на стената високо и мълчи оглушително - вероятно крои нещо страшно. Поне някаква емоция да изразяваше, ръчонки да потъркваше като мухите - не. Неподвижен. Без "бжцт", без "пшцт". Аз също. Не преглъщам дори. Гледаме се един друг като лъв и антилопа на водопой. Аз съм си зодия лъв по принцип, но сърцето ми с радост я преостъпи на противника ми отсреща. Все пак първи реших да раздвижа копита след кратко размишление. С неохота, но и с наивната смело-глупост на дете решило да бръкне с вилица в контакта, се покатервам на столче и баавно-баавно с една голяма пластмасова чаша като за бира захлюпвам комара. С едно такова движение, все едно не съм аз - привижда му се, какво интересно днес. Почти не се побра гадината. Ей, изпотих се осем пъти, докато шмугна лист хартия под чашата - то жужи страшно и блъска прозрачните тънки стени със сила. Като че Скалата съм го захлюпил с кашон. Наругах се, че не взех твърда плоскост, ами с този лист хартия съм тръгнал да го рисувам сякаш. Ами ако излезе? С този щик за хоботче, максимум три-четири всмуквания му трябват и вече ме няма..
След няколко опита успях да отделя чашата с листа от стената, заднешком слязох от столчето и бавно затътрузих крака към изхода. Изминах метър навън и надявайки се на най-доброто изхвърлих чашата с листа и страхливо избягах обратно, затваряйки вратата след себе си. Добре, че не ме е видял клиент - вероятно щеше да поцъка неодобрително при вида на хвърлените комароловки. Но и нямаше да знае какъв късмет има, че не съм го замерил с кръвосмучещото чудовище. След минута-две реших да се покажа пак и да си прибера ловните приспособления. От убиеца на мечти нямаше следа, макар че в тъмното знаеш ли - може да бе на сантиметри от мен и да се обаждаше вече на по-едрите си братовчеди, да помогнат да се разправи с този блед нагъл човек. Блед, блед, ама не се докопа до ценните му запаси, нали? Благодарим, тези преживявания веднъж на година ни стигат..
© Ростислав Аврамов All rights reserved.
