Страшилище с хоботче
Преди време, един комар ли, убиец на мечти ли, влетя при мен на работа - стопанисвах зоомагазин тогава. Отворено нали, топла вечер, проветрява се. Чувам едно гадно и специфично "бжцт-шжш-бжцчт" да се носи във въздуха. Видях почти веднага източника и лошо ми стана. Размер почти колкото длан човешка. Мъжкият комар ли беше по-голям, женският ли, не помня. Какво значение има полът в такава ситуация? Тънки крачуни, а крилете с размера на мини делтапланер и се блъска гневно тук, блъска се ядосано там. Все едно аз съм му виновен за лошия Вторник - видиш ли защо има магазин на това място, защо крушките заслепяват така силно и къде тук може да се насмучи едно хубаво, за да си оправи настроението. Това нали в девет вечерта. Навън тъмно, помещението свети и се вижда какво става вътре, а аз какво става отвън - не. Ако се гледах отстрани, може би щеше да ми е смешно. Не ми беше смешно..
Спира по едно време гадното полу-шумолене, полу-жужене. Кацнал нашият на стената високо и мълчи оглушително - вероятно крои нещо страшно. Поне някаква емоция да изразяваше, ръчонки да потъркваше като мухите - не. Неподвижен. Без "бжцт", без "пшцт". Аз също. Не преглъщам дори. Гледаме се един друг като лъв и антилопа на водопой. Аз съм си зодия лъв по принцип, но сърцето ми с радост я преостъпи на противника ми отсреща. Все пак първи реших да раздвижа копита след кратко размишление. С неохота, но и с наивната смело-глупост на дете решило да бръкне с вилица в контакта, се покатервам на столче и баавно-баавно с една голяма пластмасова чаша като за бира захлюпвам комара. С едно такова движение, все едно не съм аз - привижда му се, какво интересно днес. Почти не се побра гадината. Ей, изпотих се осем пъти, докато шмугна лист хартия под чашата - то жужи страшно и блъска прозрачните тънки стени със сила. Като че Скалата съм го захлюпил с кашон. Наругах се, че не взех твърда плоскост, ами с този лист хартия съм тръгнал да го рисувам сякаш. Ами ако излезе? С този щик за хоботче, максимум три-четири всмуквания му трябват и вече ме няма..
След няколко опита успях да отделя чашата с листа от стената, заднешком слязох от столчето и бавно затътрузих крака към изхода. Изминах метър навън и надявайки се на най-доброто изхвърлих чашата с листа и страхливо избягах обратно, затваряйки вратата след себе си. Добре, че не ме е видял клиент - вероятно щеше да поцъка неодобрително при вида на хвърлените комароловки. Но и нямаше да знае какъв късмет има, че не съм го замерил с кръвосмучещото чудовище. След минута-две реших да се покажа пак и да си прибера ловните приспособления. От убиеца на мечти нямаше следа, макар че в тъмното знаеш ли - може да бе на сантиметри от мен и да се обаждаше вече на по-едрите си братовчеди, да помогнат да се разправи с този блед нагъл човек. Блед, блед, ама не се докопа до ценните му запаси, нали? Благодарим, тези преживявания веднъж на година ни стигат..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ростислав Аврамов Всички права запазени
