tanelia (Мариана Георгиева -Танелия)
24 17
Jul 2, 2013, 9:59 PM

Страшният съд на Майката 

  Prose » Others
1207 0 2
3 мин reading

     Тя беше живо, мислещо  същество, но те не виждаха това. Бяха слепи и глухи. Не усещаха обичта, която им даваше. Търпеливо понасяше всичко, което ù причиняваха вече толкова много време. Безкрайно много време.

    Какво ли не им даде: храната си, облеклото си, красотата си, любовта си. Даде им всичко от себе си. Но те не ценяха нищо. Газеха жестоко с нозете си плътта ù.  Изхвърляха нечистотиите си върху и в нея.  Убиваха я бавно и мъчително с  всякакви отрови.
    Въпреки всичко, тя ги обичаше. Те бяха нейните деца. Лукави, лицемерни, освирепели от жажда да трупат пари и материални неща, тънещи в омраза един към друг, тровещи себе си и другите с манията да бъдат властелини на света. Погазващи с нечестивите си нозе всякакви добродетели. Забравили, че са хора, че са човеци. Крадци на права, които има само Бог-Вселена. Съдещи и осъждащи делата на другите, а сами слепи за собствените си такива.
     Това не можеше да продължава повече така! Тя трябваше да се освободи от тях! Трябваше да им даде възможност да избират! Трябваше да останат при нея само добрите, чистите и обичащите я! Трябваше децата ù да получат хубав урок! Нужна беше промяна! Тя знаеше точно каква.
     В избрания ден се разбуди, вдиша дълбоко и издаде вик: мощен, разтърсващ. Гърдите ù се отвориха и от тях изскочи буря, огън и жупел. Сърцето ù пламтеше, бушуваше огромна сила. Гореше  и изгаряше всичко зло и нечестиво. Мръсните души биваха отнасяни далеч в небитието. Те крещяха, просеха милост, даваха обещания. Но вече беше късно.
    Приключи. Огледа се и видя своите истински деца. Те стояха върху нея. Внимателно стъпваха по разраненото тяло на майка си. Носеха със себе си чудодейните лекарства, с които вече я лекуваха - любовта, красотата, светлината, добротата и човечността. Носеха живота, чистия, истинския.
     Събуди се от дългия сън. Каза си: време е! Аз съм майка им, нека си спомнят коя съм!
    
     Аз съм Великата Майка Земя.
    Аз обичам, но и наказвам.
    Аз давам, но и вземам.
     Само Аз и Бог - Вселена!

    Все още имаш време... все още...!
Tanelia
11.12.2012

© Мариана Георгиева -Танелия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уви! Всички индикации, че е възможно това да се случи ги виждаме всеки ден. И все пак се моля хората да се осъзнаят.
    Поздрави и благодаря за коментара.
  • Не знам какво да кажа, честно... Стана ми болно...
Random works
: ??:??