tanelia
24 results
1387
1271
1085
Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...
870
1
1945
В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна. ...
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна. ...
599
Любовта е всичко в живота ни земен.
Тя е ангел хранител, звезда пътеводна,
светлина и надежда, вяра и сила,
нежност и радост, щастие, вярност.
Щом има любов във дните ни светли, ...
Тя е ангел хранител, звезда пътеводна,
светлина и надежда, вяра и сила,
нежност и радост, щастие, вярност.
Щом има любов във дните ни светли, ...
1074
1
2
Небе, звезди, море и бриз.
Целувка, шепот нежен.
Крила на птица, аз и ти.
Сърца, усмивки. свежест.
Прегръдка, радост, две ръце. ...
Целувка, шепот нежен.
Крила на птица, аз и ти.
Сърца, усмивки. свежест.
Прегръдка, радост, две ръце. ...
704
3
Душа – Вселена носиш ти.
Сърце богато, със широка кройка.
Очи отворени, добри.
От тях извира, светлина струи.
Когато гледам в твоите очи, ...
Сърце богато, със широка кройка.
Очи отворени, добри.
От тях извира, светлина струи.
Когато гледам в твоите очи, ...
592
Тя беше живо, мислещо същество, но те не виждаха това. Бяха слепи и глухи. Не усещаха обичта, която им даваше. Търпеливо понасяше всичко, което ù причиняваха вече толкова много време. Безкрайно много време.
Какво ли не им даде: храната си, облеклото си, красотата си, любовта си. Даде им всичко от се ...
Какво ли не им даде: храната си, облеклото си, красотата си, любовта си. Даде им всичко от се ...
1192
2
Една муха с размери средни
неканена, невикана от никой,
безочливо и нагло, най-спокойно
по млякото на Минчо си пълзеше.
Издебна тя, тварта коварна ...
неканена, невикана от никой,
безочливо и нагло, най-спокойно
по млякото на Минчо си пълзеше.
Издебна тя, тварта коварна ...
653
2
Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...
1254
6
И нека съществува светът.
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов ...
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов ...
1007
4
Обичам те и днес, и вчера.
Обичам те и утре аз.
Обичам те дори когато
ухаеш леко на талаш.
Обичам вечерите с тебе, ...
Обичам те и утре аз.
Обичам те дори когато
ухаеш леко на талаш.
Обичам вечерите с тебе, ...
782
3
Стара Загора, мой град на мечтите!
На поетите вечни, с широки души!
На правите улици, вълшебно ухаещи,
с упояващо нежен аромат на липи!
Нощем небето над теб е обсипано ...
На поетите вечни, с широки души!
На правите улици, вълшебно ухаещи,
с упояващо нежен аромат на липи!
Нощем небето над теб е обсипано ...
623
2
Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...
787
2
Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...
566
Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...
631
Мила,
слънцето изгря.
Направил съм кафе.
Закуска съм приготвил.
Стани. ...
слънцето изгря.
Направил съм кафе.
Закуска съм приготвил.
Стани. ...
593
2
Бяла светлина, поток извира
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност ...
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност ...
1501
1
Една душа от финото космическо поле
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...
626
Дяволът си дъщери роди.
Не една, не две, а цели три.
Но после това той промени
и себе си с четвърта уреди.
Алчност първата нарече. ...
Не една, не две, а цели три.
Но после това той промени
и себе си с четвърта уреди.
Алчност първата нарече. ...
848
4
Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не ...
1956
3
Ани котенце си пожела.
Подариха ù го чак сега.
Дълго, дълго чака тя,
но дочака радостта!
Котенцето тъй гальовно, ...
Подариха ù го чак сега.
Дълго, дълго чака тя,
но дочака радостта!
Котенцето тъй гальовно, ...
674
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
