СТРАСТ

Последният разказ трябваше да е последен, но като ти се навират разни сюжети, иди че не пиши!

*

      Облачно беше и имаше вълнение, та затова реших че ще мога да се усамотя на Стария плаж, зад някоя дюна с книжка в ръка, но не би...

Тъкмо съм се захлупил по корем и зачел, и шум от издънено гърне ме накара да оставя едрогърдата графинята от романа по средата на разсъбличането ù и да обърна очи към крайбрежният път, където със скърцащи спирачки спря раздрънкана зелена „Лада”. Обичайно, щях веднага да се върна към разсъбличането на графинята, ако погледът ми не се вторачи в нещо необичайно, вързано с въжета на стъкмения от арматурно желязо багажник върху покрива на ладата: представете си цяла, бяла, със стандартни размери вана. В този момент графинята беше оставена трайно да си седи полугола, а аз станах очевидец на следния сюжет за този разказ:

*          *

От ладата се измъкна коремест чичко по шарени шорти и с шапка-идиотка, и след като с два трясъка затвори вратата, навря главата си в багажника. От там измъкна крива лопата, кофа и чадър.

Ах-а-а, този ще краде пясък от плажа -  рекох си аз и бях готов да обърна подобаващото внимание на циците на графинята, когато кореместия взе да развързва вървите и с лекота свали ваната от ладата.

Добре-е-е, ваната е пластмасова и чичито ще я пълни с пясък долу, но как после ще качи ваната върху ладата, след като е сам – изпаднах в тъпо недоумение аз и забравих за циците на графинята.

Недоумението ми нарасна, когато човекът с идиотката заключи ладата, остави кофата и лопатата във ваната, изнесе се до самия бряг, където заби чадъра, постла шарена хавлия и смъкна шортите.

Ясно, този ще прави плаж, докато дойде бригадата, която ще натовари пясъка във ваната – заключих логично аз и тъкмо да подхвана графинята, чичито се върна при ваната и започна да я сурка към чадъра.

Бре, тези малоумници са решили да крадат мокър пясък – допуснах и веднага отхвърлих тази мисъл аз: та кой луд ще качи после ваната с мокрия пясък върху ладата.

След това изключително тъпо мое хрумване, реших да се доверя изцяло на любопитството си, смачках циците на графинята между страниците на затворената книга, изоставих коремната поза и като се направих на йога в лотос проследих събитията.

*          *          *

След като дотътри ваната до морето, мъжът остана за малко без идиотка, за да свали запотената си тениска. Извади от кофата две навити на коркови тапи въдици и се настани на хавлията. Сръчно си стъкми такъмите, върна ги в кофата, а нея във ваната. След това се настани в нея и той, и като обърна лопатата, със сапа взе да изтиква ваната във водата. Явно беше доста силен, защото при втория напън ваната се отлепи от брега и вирнала високо нос заплува. Заплува, но за кратко, щото първата по-голяма вълна я захлупи върху идиотката на чичито.

Учудващо пъргаво кореместия се измъкна изпод ваната, събра тапите, лопатата и кофата и направи втори опит, който почти клонеше към успех, но завърши със същия резултат.

При третият опит рибарят смени стратегията. Той вкара ваната на дълбочина до коленете, стъпи с единия крак в нея и като прехвърли рязко тежестта от другия, се опита да се тръшне във ваната, но тя му „избяга” и той се тръшна с все идиотката и тениската във водата.   

Четвъртият опит се основаваше на същата стратегия, но беше проведен от другата страна на ваната. Резултатът беше същия.

Чичито измъкна ваната на брега, седна под чадъра, запали цигара и взе да си драска нещо върху мокрия пясък. Реших, че се е отказал, разтворих романчето и взех да търся местото с циците на графинята, когато той отново скокна пъргаво на крака. Отново ококорих очи.

Този път рибарят като вкара ваната до колене, не се опитва да се тръшка около нея, а започна да я пълни с кофата с вода. Когато реши че е достатъчно, пъргаво се прехвърли в нея и загреба с лопатата. Да, ама се оказа, че ваната е заседнала на дъното и не иска да помръдне, а няколкото високи вълни я напълниха догоре и я превърнаха в подводница.

Трудничко му беше на човечеца да обърне ваната, да събере такъмите, да открие лопатата и да я напълни отново до някъде с кофата, но този път беше уцелил мярата и ваната с помощта на лопатата, преодоля успешно прибоя и застана на дрейф на стотина метра от брега.

Рибарят намести идиотката, пусна въдиците и вятърът ми донесе, рефренът на познатата рибарска песничка:

„Дърпай, Косьо, дърпай цепарето,

че със цира е гибя морето,

че със цира и бутилка бира,

софиянка лесно се намира.