Страсти и разум (ІІ част) - Мъжете също плачат
Всеки казва, че първата любов се помни цял живот. Но какво е първата любов? И коя? Онази чистата от детската градина, когато си мислим, че сме влюбени само защото сме играли заедно на мама и тате? Онази, която сме си мислели, че изпитваме само защото той е имал най- прекрасните очи (и между другото никога не е разбрал за нас :))? Онази, която срещаме на летния лагер и свършва с качването на влака? Първата целувка? Първото момче, с което правим секс? Или онази, която ни връхлита и отнася, без дори да успеем да разберем какво се случва?...
Петър не беше първата любов на Мая по нито един от тези начини. Всъщност той не беше изобщо никоя нейна любов. Но тя беше за него... не първата; не и последната... може би... истинската?! Тогава тя беше на 18, а той на 28. Запознаха се в едно заведение, където работеше нейна приятелка. А тя често ходеше там. В първия момент той ù направи впечатление – имаше най-сините сини очи, които тя беше виждала. Поведението му не издаваше с нищо впечатленията му. Просто се запознаха. Поговориха. И толкова. И макар че нещо в него я накара да потръпне, тя дълбоко се съмняваше, че той е ТОЙ. Но мислите ù бяха обзети от него. „Невероятни очи, нали?” – чу до себе си гласа на приятелката си. Мая кимна в знак на съгласие. Но дори не обсъдиха дали е бил впечатлен или да се излъжат, че той я е харесал...
По това време семейството на Мая държаха малко магазинче за хранителни стоки, отвън имаше маса и столове, които бяха за тях и някой приятел като дойде да се видят. Един ден Мая и майка ù бяха седнали отвън и си бъбреха. Йоана дойде и развълнувана съобщи, че Петър я попитал къде може да намери приятелката ù. И тя му дала адреса на магазинчето. Нямаше нужда да обяснява дълго, защото в този момент той пристигна, „яхнал” колело. Беше с униформата – работеше като охрана и смяната тъкмо беше свършила. Беше доста изненадан, че и майката е тук, но нямаше връщане назад. Разговаряха за какво ли не. Тримата – той, тя и майка ù. И така всеки ден в продължение на месец...
Двамата ходеха на разходки, на кафе, на кино и на всички подходящи за ухажване места. Петър беше сигурен, че има одобрението на родителката. Дори често на шега (или не) разговаряха за общо бъдеще с Мая! „Ще я гледам като писано яйце!” – обещаваше той, като че всеки момент щеше да я метне на колелото и да я откара в дома си. Смееха се на тези реплики. Но той потръпваше всеки път, когато Мая го погледнеше. А когато му се усмихнеше... това беше най-прекрасния момент. Беше толкова влюбен, че откакто се запознаха, не беше близвал алкохол. Беше толкова влюбен, че когато тя се прибираше, той караше колелото си успоредно на автобуса, за да я гледа и да бъде по-дълго време с нея. Беше толкова влюбен...
Но и двамата усещаха, че нещо не е както трябва:
- Кажи какво да направя и ще го направя! – Петър се опитваше да я убеди в любовта си по всякакъв начин.
- Нищо! – отговаряше тихо Мая. Не знаеше какво не харесва в него. Или по-точно знаеше какво харесва – единствено очите му. Но това съвсем не беше достатъчно. Това, че той я обожаваше, също. Тя не изпитваше нищо. Дори когато я целуна, не се случи онова вълшебното, камбанките или нещо такова. Надяваше се, че ако греши, ще има знак, но... нямаше. Знаеше, че трябва да му каже. Да не си губят времето взаимно, но как. Не искаше да го нарани. Но после си каза, че той е мъж, ще го преживее. Нали мъжете са силни. Всички филми, които беше гледала, показваха, че мъжете са силни, жените - не. Жените изпадаха в депресия, изяждаха кутии с шоколадови бонбони след раздяла, затваряха се в една стая и не излизаха с дни, изобщо даваше си кураж, какъвто ù липсваше. А много ù беше нужен.
Една прекрасна вечер двамата се разхождаха. Хванати за ръка. На всеки негов опит да я целуне, Мая се измъкваше. Петър прие това като игра. „Прави се на недостъпна! Харесва ми!” – помисли си той.
- Трябва да поговорим! – тези думи го отрязаха. Това никога не звучеше за хубаво. - Няма да се получи – започна Мая – вече си разбрал, нали? Тя се опита да го накара да се съгласи с нея преди още да е казала за края. - Намери си някоя друга, по-подходяща. Не мисля, че аз съм тази... Той не можеше да реагира. Думите като че бяха свършили и само преглътна тежко. - Съгласен си, нали? - Не, разбира се, че не беше. Опита се да каже нещо. Успя само да прошепне:
- Обичам те! - ... И двамата замълчаха. - Как очакваш да приема това? - наруши мълчанието той. Беше готов на всичко. Но Мая беше категорична. Тя не изпитваше нищо. Не искаше да се виждат.
- Съжалявам. Това е.
Момичето тръгна. Той искаше да я последва, но тя го спря. Вечерта беше все още прекрасна. Но стана тежка, болезнена. Мая вървеше бавно – не ù беше лесно, макар че тя пожела така.
- Обичам те – чу след себе си гласа му, който беше задавен от... сълзи. За миг спря... Но беше само за миг...
Беше объркана. Това го нямаше във филмите - един мъж там плачеше...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Идеята да напишеш за мъжките сълзи е похвална. Колкото и болезнено да е няма нищо осъдително. Едно порядъчно момиче споделя с близък приятел истината, относно чувствата си. Сълзите ни спохождат независимо от пола,с тях изливаме чувствата си тъжни или радостни.Поздравявам те и с удоволствие продължавам да те чета.Дими
-
А защо Мая е позволила да се стигне дотам, а не е реагирала своевременно???
-
Приятели, благодаря, че сте с мен и героите ми!
Яна, много обичам сентенциите; относно страданието си имам любима: "Дали страданията на скалите, те не издържала - тогава ги дали на човека!" Благодаря! Поздрави!
Петър, не зная кое е по-страшно - да плачем със или без сълзи!? Благодаря за стиха! Поздрави!
Грег, думите ти ме радват много! Благодаря! Поздрави!
ВаньоМ, много хубав стих. Но не зная на какво ми се ще да вярвам - на стиха или на сълзите?! Благодаря! Поздрави!
Деси, и тежко решение. Понякога нараняваме тези, които ни обичат; понякога тези, които обичаме; но като че най-често успяваме да нараним себе си! Благодаря! Поздрави! -
Героинята Мая е взела мн смело и мъдро решение. Истината боли, но в любовта най-често се получава точно описаната от теб ситуация.
Поздрави за стила Мария! -
Силно. Все по-силно!
Така е ... плачем тихо, безгласно дори, но един стих ..... дъра–бъра... верен е
„Не вярвайте на мъжките сълзи.
Мъжете плачат само от безсилие.......” -
Тази е една от най - добрите ти глави. Опитах се да напиша нещо весело, но не успях, което говори за силата на текста. Рядко ми се случва. При мен това е равносилно на плач. Поздравления.
-
"когато едно момче,
остане само,
как страда това момче,
си знае само то,
момчетата плачат,
но те се крият,
те плачат без сълзи
със сухи очи..."!!! -
"Но какво е първата любов?"
Какво е последната... , истинската... , закъснялата...
Винаги страдаме.
Страхотно е! -
Анелия, радвам се, че ти е харесало. Благодаря, че се отби! Поздрави!
Веси, страшно е. Но ако няма сълзи, не значи, че няма болка. Може би по-добре е да плачат, за да я изкарат навън. Благодаря, че отново си при мен!
Георги, не е нужно да го крият. Сълзите на правят човек по-слаб; напротив - трябва много кураж да излееш чувствата си! Благодаря, че прочете и хареса! Поздрави!
Нели, отговорите са някъде... А за правилния избор - кой може да каже? Благодаря за подкрепата! Поздрави!
Сириус, приятно е, когато зная, че написанот ото мен се харесва! Благодаря, че си тук! Поздрави! -
Прекрасно!
-
...и аз съм виждала как плачат мъже...дано в спомените си Мая открие отговорите за настоящето и най-вече: Дали е направила правилният избор за себе си като омъжена жена..
-
Страшно е, когато мъж заплаче. Той не манипулира със сълзите си, той не стиска очи, за да рукнат. Плаче от болка... Сигурно затова татковци и дядовци учат момченцата, че не е мъжкарско да се плаче - своеобразен опит да ги предпазят поне тях от болката.
Поздрави, Мария! Приятно е да се отбия при теб. -
Прекрасно е!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Миа, надявам се спомените да са приятни и само с положителни чувства! Благодаря, че си тук! Поздрави!
Дими, отново ми пишеш много мили думи! Мъжки сълзи, женски сълзи - когато са от болка, а не средство са силни и разчустват! Благодаря, че продължаваш да си с мен! Поздрави!