Страсти и разум /ІІ част/ - Забранена любов
В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети – съпруг, дете... Но не искаше да губи връзка със себе си. Струваше й се, че спомените бяха добър вариант – да бъде себе си, без това да е за сметка на времето и чувствата й, свързани с двете й най-ценни същества... И сега мислеше за събития и хора, които отдавна бяха минали през живота й. Е, някои не толкова отдавна. Но, по някаква причина, беше загубила връзка с тях. Докато мислеше за всичко това, тя се усмихваше и някакво спокойствие я беше обзело, странно за самата нея. В един момент се стресна от звъна на стационарния телефон - отдавна не беше го чувала и не предполагаше кой може да е. Излезе от приятния унес и вдигна слушалката.
- Здравей, скъпичка! Как си? Позна ли ме? - Мая не можеше да повярва. Беше Ивета. Последно се чуха, когато тя беше пристигнала в Ротердам. Обади й се да я успокои, че всичко е наред и... това беше. Мая се беше опитала да намери някой, който имаше каквито и да е координати на Ив, но неуспешно. Тя беше прекъснала всякакви връзки... И сега изненадата й беше огромна.
- Да. Здравей, миличка! Какво става с теб? Добре ли си? - Мая искаше да пита за всичко. И, естествено, да получи отговори. Ивета можеше да говори по-дълго време и разказа доста за живота си в Холандия.
Разказа й за работата си в кухнята, но не продължила дълго. Мая разбра доста неща: Когато не беше на работа, приятелката й учеше език, дори два – английски и холандски. Макар, че втория започна да го говори „в движение”. Докато общуваше с колеги и новите си познати. Все още живееше с мъжа, който я посрещна на летището. „Но сега отношенията ни са... други” Оказа се, че бяха станали гаджета. Разбираха се, чудесно, но ... Винаги има едно „НО”...
Относно работата, беше започнала като рецепционистка в неголям хотел. Вече говореше прилично английски и холандски, а български и руски – тях си ги знае. Така че, с четири езика, я грабнаха като „топъл хляб”. Единственото условие беше да учи. Това не й се стори толкова привлекателна идея, но нямаше избор. Ако искаше да не мие чинии... В Холандия дори и за рецепционистка се учи специално за това. И изискват диплома... На Мая й беше интересно, но повече искаше да чуе за НЕГО.
И постепенно Ивета разкри притеснението си. Това не беше разликата в годините в нейна полза:
- Как все ми върви на по-малки! – пошегува се тя. Не беше и другата му националност – не беше българин: все пак и тя беше дете от смесен брак – баща й беше българин, а майка й – украинка. Проблемът беше... религията. Поне за нея, или - по-точно - за близките й. Тя беше християнка, а любимият й - мюсюлманин. След толкова обикаляне и търсене на място под Слънцето, тя се чувстваше като част от света и не беше проблем, че той се моли на друг Бог. А и нали за любовта няма граници?... Но роднините й щяха да я разкъсат. Всъщност и това не беше главната причина... На Мая любопитството се беше изострило и с нетърпение чакаше да чуе новината.
- Искам дете. Но не знам как ще постъпи той. Разбираме се, но когато стане въпрос за такива... ценности и как ще постъпим в определени ситуации – много сме различни - Ива говореше с болка.
- С какво съм заслужила това? Кога най-накрая ще има щастие и за мен. Просто да направя нещо и да не мисля толкова за последствията. - Както сега. Знаеше, че няма пълно щастие: имаше човек да себе си, който я обича и уважава; тя него също - нали това искаше. Но доколко рискува, ако има дете? Ами ако поиска да й го вземе? Ако го отнесе с него в Сирия? На Мая й се струваха странни тези опасения: нали тя беше майката! Как така ще й го вземе? Ив си имаше своите опасения. Достатъчно време се познаваха и знаеше, че дори тя да е любовта на живота му, както я уверяваше, когато ставаше въпрос за детето, беше готов на... много неща, за да е негово.
- Не зная какво да правя. Много съм объркана. - По всичко личеше, че Ива ще бъде със „забранената си любов”. Но нямаше да си позволи да изпита щастието да стане „мама”. Не и с него. Но не можеше да се върне. Нямаше къде да отиде. Трябваше да изкара пари поне да си вземе жилище.
- Липсвате ми! Много ми липсвате, но няма начин! От мен - целувки. Мая също „нацелува” телефона. Затвориха. Ивета се върна отново в „чуждоземното” си ежедневие. А Мая се върна в спомените си. Сети се за своята „забранена любов”...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Миа, думите ти много ме радват! Надявам се да се получава добре тази комбинация! Благодаря, че ме подкрепяш! Поздрави!
Веси, много си мила. Благодаря, че след като веднъж се прочете, продължи! Поздрави!
Деси, проблемът е в главите ни, макар и повлиян от всичко около нас. Вярно, че най-много страдат децата: "Невинните плащат греховете на виновните!" Благодаря, че си с мен! Поздрави! -
Засягаш една болна тема и проблема не е в религията Мария,
защото под формата на различия може да се крият куп други неща,
а истината е в това, че когато двама души се разделят, най-мн страдат децата и родителя останал без тях! Никой не иска да се разделя с децата си, а ги печели по-силния и това за съжаление е причина двама души да стоят под един покрив. -
Мария, оставам с написаното от теб. Прекрасно е да мога да го чета.
-
Нели, всъщност бариерите си ги слагаме ние. Хората са хора - независимо от различията си! Благодаря, че си с мен! Поздрави!
Грег, наистина е жалко. И човечеството има претенции за напредък... Благодаря, че четеш и споделяш! Поздрави! -
Интересното е, че в 21 век религиите объркват нещата, но е така и е отчайващо. Значи на човечеството не му е дошъл акъла и няма и да му дойде. Харесах, усмислих и се опитах да разбера. : ))
-
Религиозните различия са страшна бариера...Каквото и да кажа би прозвучало неуместно и за привържениците и за противниците. В много дълбоки води си навлязла.. Факт е обаче, че подобни бракове съществуват и от смесването на расите, религиите и националностите се раждат хора с униикална култура, физическа красота и ум...
-
Селена, Роси, Марко, Веси, благодаря, че прочетохте и за милите думи! Поздрави!
-
Чудесно написано. Поздравявам те, Мария. За мен е удоволствие да чета творбите ти.
-
Интересен разказ.Поздрави!
-
Прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Опасно е... ако живота започне да става безинтересен и скучен...
Поздрав! Хареса ми!