Струни на тъга
С какви ли струни е устроена тъгата ми? Мога ли да изразя чрез думи?... Пея и танцувам. И тичам. Вечно тичам. А жадувам притихналост и блян. Жадувам срастване, порастване и страсти във въртеж. Боли. Боля. А искам да се преродя. Вярваш ли във повика на устните ми? А в аромата на косите?...
Ароматите ми обещават. И напускат. Колко красноречие има в напускането. Днес напускаш ти, утре ще е друг. А аз сама съм тръгнала отдавна. Вярваш ли, че силата е в самотата? Избери да си живот. И не втренчвай мисли в несериозността ми.
Прошепни душата си. Аз ще мога да я доловя. Нека бъде шепот в тъмното. Имаш ли носталгия по мен? Или...
Липсва ми прозаичността във чувствата. Липсват ми чувствата въобще. Защо да страдаме от липсване? Мисля си за контурите на сенките. И омагьосаната тяхна самота.
И ми изглеждат тъжни. Красиви са, но тъжни и робуват на някаква си светлина.
Сянката ми в сянка се оглежда. Старае се да ме тълкува. Търси да ме припознае. Ще се втурне някъде.
Научих се да не подражавам сляпо. И да не вярвам на сенчести лица. С какви ли струни е устроена тъгата ми? Може би с ранени. И аромат на огън и сълза...
© Ралица Стоева All rights reserved.
