Струваше ли си?
Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах трохички обич от мен, но не и любов.. Бях нещастна, знам, съсипвах себе си така, знам, но е по-безболезнено от това, да те видя до мен нещастен. Самоунищожавах всяка частица от мен, просейки малко щастие от други.
А сега, когато се провалих като човек, когато душата ми е празна, се питам...струваше ли си? Струваше ли си да потъна в калта, а ти остана на повърхността?
Казвах си, че когато обичаш, всяка саможертва за любимия е малко, за да бъде той щастлив.
"Ето ме сега тук, пред теб, късно е знам и да съжалявам няма смисъл.
Само едно искам да те питам: струваше ли си да бъда далеч от теб, да изчезна, за да бъдеш щастлив ти?".
© Инна Алексиева All rights reserved.
