Innit0
11 results
Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...
1075
5
Винаги съм се питала един и същ въпрос: "Кое ме отличава от останалите?"
И да ви призная, така и не намирам отговор на това. Веднъж някой ми каза:
"Ти не си виновна за това, което си, но цял живот ще носиш товара!" Не бях съгласна с това или не исках да се съглася, защото ако мислим по този начин, н ...
И да ви призная, така и не намирам отговор на това. Веднъж някой ми каза:
"Ти не си виновна за това, което си, но цял живот ще носиш товара!" Не бях съгласна с това или не исках да се съглася, защото ако мислим по този начин, н ...
1993
5
Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
1124
1
2
Погали ме преди да заспя, нека усетя отново твоята ласка,
ако те боли от моята близост, значи раните ни са безброй,
излишно ще е все да бягаш, щом любовта отново при мен те тласка;
и далеч да отидеш, и от света да избягаш - ти винаги ще бъдеш мой!
Знам, в очите ти ще светят чистите искри на любовта, ...
ако те боли от моята близост, значи раните ни са безброй,
излишно ще е все да бягаш, щом любовта отново при мен те тласка;
и далеч да отидеш, и от света да избягаш - ти винаги ще бъдеш мой!
Знам, в очите ти ще светят чистите искри на любовта, ...
1687
3
"Когато мислех, че съм намерила причина да бъда щастлива, изведнъж осъзнах, че търсейки я, всъщност намерих причина да умра!"
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което с ...
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което с ...
1163
2
Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по ...
1303
4
Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нар ...
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нар ...
952
2
2
Когато търсиш нещо и все не го намираш,
когато се луташ в безброй лабиринти,
когато се смееш, а всъщност отвътре умираш,
когато вечер си лягаш и заспиваш със сълзи на очи,
когато в тъмнината плачеш жално, свела главата си тъжно, ...
когато се луташ в безброй лабиринти,
когато се смееш, а всъщност отвътре умираш,
когато вечер си лягаш и заспиваш със сълзи на очи,
когато в тъмнината плачеш жално, свела главата си тъжно, ...
850
8
Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...
1086
4
Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
1622
12
Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...
1048
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
