СТУД В МАДРИД
(Седем години по-късно)
ПЪРВА ЧАСТ
I
Ивана
–Чакай да ти извадя стълбичката!- извика Ивана от кухненския бокс.-Шкафът е висок, няма да стигнеш бутилката.
–Ти само ми кажи коя е моята!-ухили се Росен и пусна котката на пода.-Аха, ето я, в дъното! На етикета пише„ Роско 1995“ Охо, от годината на раждането ми!...
–Дай да я избърша-мушна се Ивана пред него с кухненската кърпа в ръка.- Седемнайсет години седи там, сигурно е потънала в прах.
–При тебе прах и за лекарство да потърси човек, няма да намери, лельо Ваня. Виж, ракия има...За всеки гост и за всякакъв повод.
–Ти недей!-врътна глава дребната, побеляла женица и гордо изпъчи закръгленото си коремче.-За всеки няма, но за моето момче-винаги! А и поводът си го бива! Малко ли е единствено теб от целия техникум да приемат в тринадесет университета в САЩ!...
Росен свали с лекота пълната десетлитрова стъклена дамаджана и я понесе към трапезарията. Фрося се мушна между краката му, скочи пъргаво на нейното любимо кухненско диванче ...