May 7, 2011, 9:48 PM

Студена

  Prose » Others
849 0 2
1 min reading

Странно... Вече не познавам път за връщане. Всичко се разпадна след мен. Сега дишам, но някак не мога да повярвам. Живот като на лента, нали? Изпепелен, но запазен.

Грешки... Кой би предположил, че така ще горчат? Чувства... Кой би предположил, че така ще кървят? Думи, изречени, лъжливи, недоказани... Кой би предположил, че така ще болят? И аз... Тази, която някога бе затворила сърцето си, ледена, недоверчива... Тази, чиято студенина разтопиха нечии топли ръце, нечии надеждни обещания. Тази, чиято твърда черупка разпукаха нечии хубави думи, някой ужким различен човек. И аз горях. Бях огън. Пламтях. И вярвах. И се раздадох. И чаках. И бях по-щастлива. Сега тази вече я няма. Няма я глупачката, която вечно се надяваше. Надеждата умря последна, след като уби всичко в мене. Няма я наивницата, която вечно вярваше. Вярата ми първа се предаде. Няма я онази - търпеливата, която винаги чакаше. Търпението ù си отиде с последните копнежи.

Сега очите ми пронизват с безразличие. Ръцете ми бодат от студенина. И думите ми... празни, тъжни и истински, удрят в лицето, забиват ножа в гърдите, а не във гърба.

И сърцето ми пак е студено. Замръзна цялата ми душа. А ледът по-здрав е в мене, като камък твърд е, за да не могат вече да го разтопят.

Защото онези нечии топли ръце ме бутнаха в пропастта. Онези нечии надеждни думи са били една голяма лъжа. Онези нечии обещания - те дори не се изпълниха. Понесох само разочарования.

Кой би предположил, че отново съм онази, същата, предишната, студената и безразличната? И кой би предположил, че вместо усмивка на лицето ми, се изписва само тъга? Кой истински различен човек би успя сега да разтопи в мене леда?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

  • И сърцето ми пак е студено. Замръзна цялата ми душа. А ледът по-здрав е в мене, като камък твърд е, за да не могат вече да го разтопят.

    Защото онези нечии топли ръце ме бутнаха в пропастта
  • Прекрасно !!!!

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...