Студените зимни вечери
Студените зимни вечери... Странно е как в тях намираш нещо сякаш отдавна изгубено, нещо сякаш отдавна отминало и въпреки всичко все така близко и познато. Студът ти дава успокоението, размисъла и себепознанието, от които така отчаяно се нуждаеш. Погледът ти неусетно се спира върху прозореца и минава през него. Светлините са покрити с плътното було на мъглата, като малки слънца, като отделни вселени, като хилядите думи, като стотиците клетви, които беззвучно крещят от теб. Студените зимни вечери и надвисналата проза, пълна с повече поетичност, от коjто и да е стих!... Да, малка моя, знам, че зимата още не е дошла и че е все още есен, но ние ги носим дълбоко в себе си и, за Бога!, няма нищо общо с метеорологичната прогноза, която си гледала!!!
© Алекс All rights reserved.
