"Студено е"
1 min reading
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз.
Обичах да гледам как се усмихваш.
Обичах да слушам как разсъждаваш.
Обичах закачките ти, обичах те, защото беше адски умна.
Дълбоко в себе си ти беше изключителна.
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Просто се надявах, че някой ден ще ме погледнеш.
Но не със студеният си поглед, а както преди - усмихвайки се.
Научих, че отнема много време да станеш човека, който искаш да бъдеш.
Научих, че вярата в теб ми помагаше.
Научих се да запаметявам крехките спомени.
Научих, че ти си човека, който ми отвори очите.
Научих се да изпитвам омраза.
Научих, че да обичаш истински, значи да те боли истински.
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Чувство за вина, мълчание, гняв, прошка.
През какво още трябва да премине човек,
за да разбере дали е постъпил правилно.
Не заслужава ли поне едно обяснение.
А вместо това, бива забравен.
А ледът между хората си остава.
Чувства забравени, спомени изостанали.
И всичко това ни "крепи".
Да студено е... вътре в мен...
и ще бъде така, докато ти не се усмихнеш.
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз.
Обичах да гледам как се усмихваш.
Обичах да слушам как разсъждаваш.
Обичах закачките ти, обичах те, защото беше адски умна.
Дълбоко в себе си ти беше изключителна.
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Просто се надявах, че някой ден ще ме погледнеш.
Но не със студеният си поглед, а както преди - усмихвайки се.
Научих, че отнема много време да станеш човека, който искаш да бъдеш.
Научих, че вярата в теб ми помагаше.
Научих се да запаметявам крехките спомени.
Научих, че ти си човека, който ми отвори очите.
Научих се да изпитвам омраза.
Научих, че да обичаш истински, значи да те боли истински.
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Чувство за вина, мълчание, гняв, прошка.
През какво още трябва да премине човек,
за да разбере дали е постъпил правилно.
Не заслужава ли поне едно обяснение.
А вместо това, бива забравен.
А ледът между хората си остава.
Чувства забравени, спомени изостанали.
И всичко това ни "крепи".
Да студено е... вътре в мен...
и ще бъде така, докато ти не се усмихнеш.
© Андрей Иванов All rights reserved.
