Александър Петров Славков, младо и плахо студентче, на 21 години стоеше тихо и кротко в квартирата си, гледаше някакво предаване по телевизията или по-скоро бе пуснал телевизора да ломоти, за да не му е прекалено скучно, каквото всъщност му бе. Бе първи курс и когато дойде в непознатия град, очакванията му се свързваха с неспирни купони до сутринта, морета от алкохол и момичета - общо взето представите на всеки студент. Не че бе отрепка, но му се живееше като на всеки млад човек. И в началото наистина бе така – купони до сутринта и безпаметни нощи. Но както казват, всяко хубаво нещо си има своя края – а краят се наричаше СЕСИЯ!!! Бе сам в квартирата повече от седмица и се самоизнасилваше с тежките учебници. Нямаше с кого дума да обели или пък карти да поиграе. Единственото му развлечение бе излизането на терасата и обстрелването на дебели негърки, които се мотаеха долу. Имаше съквартирант, но той си замина. С дни Алекс се мотаеше в квартирата, ядеше ужасна суха храна, залягаше над учеб ...