Such a perfect day
„Добро утро, пиянице" - зове Нада Топджагич, будейки ме в 07:05 сутринта, като апотеоз на поредната ми постапокалиптична, изпълнена с мирис на спарен въздух и цигари, разбити илюзии и пропилени възможности, вечер. Още една загубена вечер, белязана от безмислените бъртвежи на едни загубени души, мислещи, че утрото или по-точно следващото питие ще им донесе чаканото цял живот просветление, така, както гордо изправения житен клас чака безмилостно спускащия се сърп.
Докато се надигах от леглото със скоростта и ищаха на пенсионер-миньор, вземащ 150 лв. пенсия, се питах: "Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три години клела"? Но малето отдавна не е вкъщи да приготви на милото си чедо-хрантутник свястна закуска.
Вървеейки към банята се чудех кое е по-кофти: това, че в устата ми е умрял дребен хищен бозайник или, че отвътре се чувствам празен като консерва „Русенско варено", в която подрънква само дръжчицата на лютата чушка, с която е бил гарниран този кулинарен ше ...