Oct 29, 2009, 9:32 PM

Survivor

  Prose » Others
1.5K 0 2
1 min reading

 

Моден бутик “ALTA VISTA”

Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.

Лъскава, мъртва натура.

Пред нея – жив просяк.

Грозно лице, обгорено до мораво.

Лице без очи.

Като празна лъжица, протяга трепереща шепа.

Към човеците.

За трошици човечност.

От тях ще омеси хляб за вечеря.

Високи токчета край него почукват

Спират и тръгват.

Отмерват минутите гладни.

Високи момичета хвърлят поглед на високата мода.

Купуват “Versace”, високо се смеят.

Животът шуми високо над него.

Там горе има много високи неща:

високи цели,

високи постове,

високи мисли,

високи тавани,

високи полети,

високи дървета,

високи мечти,

високи звезди

(мятат гьобеци по потници),

високи любови,

високи момичета

с високи токчета

и високи балкони.

Те не го виждат.

Той седи ниско – на тротоара.

В краката на този висок  човешки мравуняк.

В своя вечен мрак сънува само едно: сита вечеря.

 

... SURVIVOR...

 

На дъното на високия свят.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви.
    Написаното е провокирано от истински случай и не беше насочено срещу никого. За жалост някои го приеха лично. Никой, на който и да е пост, с каквото и да е звание, с каквато и да е ерудиция, с каквата й да е красота не е достатъчно висок ако му липсва човечност.
  • Умело си използвала пространственото противопоставяне "високо" -"ниско". По най-ниските етажи на социума,може би онези малки хора,са съхранили себе си...Дали обаче дамите с високите токчета са нравствено извисени...? В техния свят няма дълбочина,няма човешка загриженост,няма съдържателност...

    Случи ми се преди време да срещна момиче на моите години,спрях я да я попиттам за една улица,може би това,че нямах скъпи дрешки и труфилца като нейните,я накара да ме изгледа от горе до долу, някак с презрение...Почувствах се като твоя човечец до витрините...

    Хорхе Букай казва:"Всеки възприема високите и ниските според своето си положение в света,според ограниченията си,според навиците си,според желанияъа и нуждите си".

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...