Сутрин
Обичаше сутрините... Онези слънчеви сутрини, в които въпреки че закъсняваше за някъде, винаги сядаше на прозореца с чаша кафе. Отпиваше от него жадно, замислена за предстоящия ден, изпълнен с толкова задачи, понякога даже със мъничко тъга в своята бързина. Но сутрин винаги се чувстваше щастлива. Обичаше да сяда на познатата пейка и да чувства как вятърът донася първите лъчи на слънцето и гали лицето й. Обичше да се събужда заедно със сутринта, да разговаря с нея и заедно да се усмихват. А когато закъснението и вече ставаше неприемливо, тя тръгваше по тихата алея, скрита в разцъфнали кестени. Вървеше, а слънцето тук-таме се прокрадваше през листата и блясваше в очите й. Великолепието в простотата на ежедневието й, в тези сутрини, беше най-прекрасното нещо, което можеше да си представи. Сутрин беше толкова щастлива...
© Ирен Попова All rights reserved.
