charo (Шо Цветанофф)
30 237
Jun 28, 2020, 7:56 AM

 Свалячът 1 

  Prose » Humoristic
2122 6 27
Multi-part work
6 мин reading

                  
   „Ух, само да ми паднеш! “ – мислеше Стоимен, обхванат от хормонална треска, зяпайки алчно кръшното моме, вървящо пред него, което така се фръцкаше, че чак коленете му омекнаха и устата му пресъхна.
   -     Ей, сладкиш, както и да го въртиш, без мойта манивела няма да запалиш! – подвикна и той с дрезгав глас.
Никаква реакция. И той се нахъса още повече :
   -    Ако знаеш какво ти мисля, ще си купиш количка за близнета!
Момичето спря. Обърна се и го погледна учудено:
   -    На мен ли говорите?
   -    Да виждаш друга наоколо?!? 
   -    Боже- е... Поредният разгонен простак... Що не ме снимаш и като се прибереш у вас, ако щеш и тризнаци ми прави!
   -    Че, то, ако всеки път ставаше така, нямаше да им знам бройката на децата си...
   -    С този подход няма как да е по друг начин! – отсече тя и продължи по пътя си.
Стоимен дълго гледа след отдалечаващото се изкушение, забърса потеклите от устата му лиги и раздразнено констатира:
   -    Все така става! ... Тия жени за какви се мислят?!? Май трябва да взема някой урок от Игнат... При него няма  „празно“ ! – и с това твърдо решение, се отправи към автогарата, за да се прибере на село.              
                                                      -----
   -    Игнате, Игнате-е ! – викаше Стоимен, застанал пред пътната врата на приятеля си.
След малко на двора излезе строен, симпатичен младеж и се отправи към него.
   -    Какво има, бе, Стоимене?
   -    На зор съм! Само ти си ми спасението! От години съм на „сухо“  ... Не ми връзват мадамите... Открехни ме на някой свалячески трик – на теб никоя не отказва!
   -    Това ли било... Влизай да пием по една ракия и да поговорим!
Настаниха се в хола и домакина направи салата, изкара дамаджанка с домашен елексир, напълни чашите и вдигна тост:
   -    Наздраве! И нека от сега и за напред да не се отървеш от гаджета!
   -    Хайде- нетърпеливо каза Игнат – открехвай ме в тайната на свалките!
   -    Няма кой знае какво да ти обяснявам. Тук, на село, всичко е просто! Като си пожелая някоя, само и казвам: „ Ти знаеш ли от кога си ми слабост? И колко съм ти навит- като пожарникарски маркуч! „ и тя направо клеква!
   -    Обаче аз искам гражданка! – поясни Стоимен- Да си я омагьосам и да ме покани да живея при нея! Да започна работа в града , в колектив с много женски, за да наваксам изгубените години!
   -    Е- е, ти големи цели си си поставил! Там трябва ухажване, цветя, подаръци... Пари и кола ще искат. Сложно е... Аз за това се отказах от надутите гражданки! Трябва сериозно да помислиш за това...
   -    Давай, чакам идеи! За това съм тук!
Игнат потъна в дълбок размисъл. След десетина минути проговори:
   -    Когато застанеш пред нея, погледни я в очите и кажи: „ Светлината на денят ли ме огрява или твоето присъствие?!? От както те видях за пръв път, Света ми се струва изпълнен с теб! На където и да погледна, аз виждам само теб! Твоята усмивка ме огрява по- силно от Слънцето и навсякъде ме преследва! Когато съм до теб, усещам промяна, която прави друг не само мен, а и ликът на цялата Вселена! Разбираш ли какво си за мен? „ Е, какво ще кажеш? Яко е, нали?
   -    Нищо не схванах! Аз искам само да попалувам и да олабя жилата...
   -    Нали първо трябва да я омаеш, бе? Че, вземи и си плати на проститутка, за да си спестиш всичко това!
   -    Да, бе! Да давам излишни пари!
   -    Ох, приятелю, явно сам трябва да почувстваш правилните слова...Наздраве!
Стоимен се прибра у дома си късно вечерта и веднага заспа. Нощта бе изпълнена с влажни сънища – беше заобиколен от невероятно красиви мацки с изваяни тела! И всички му се молеха да бъдат с него! 
Събуди се потен и изнервен:
   -    Е, поне една да бях опънал... -  измърмори неудовлетворено той и влезе в банята.
След това се наконти, излезе от дома си и се отправи към автобусната спирка, за да хване рейса за Плевен. Бе твърда решен да забие нещо днес!
   Слезе на автогарата и се отправи към „ Каскадата“ . Бе чувал, че самотните жени, търсещи плячка, седят там сами на някоя пейка. Пристигна и се заоглежда. Видя едно самотно миловидно създание , седнала, умислено да зяпа течащата пред нея вода. Доближи я и каза:
   -    Здравейте! Искате ли да си разнообразим деня в някое кафе?
Тя го погледна и бързо отвърна:
   -    Защо не?!? Водете ме!
Стоимен едва не получи душевен оргазъм! Че, то не било толкова трудно, колкото го описваше Игнат! Тръгнаха по старата главна, седнаха в едно кафе с изглед към театъра и поръчаха.
   -    Прави ли ти впечатление, че мъхът от тополите, който се носи около нас, наподобява искрите, които прехвърчат от тялото ти, докато гледаш в очите ми, където виждаш единствено своето отражение – щастлива и доволна, че си с мен?
   -    А така! И връзва ли ти някоя на тези простотии?
   -    Не...
   -    Тогава защо не промениш подхода? Може и да пожънеш някой успех!
   -    Как да го променя, като нищо друго не ми идва на ум?!? А, може би, романтичните жени са вече кът...
-    Ти в кой век живееш, бе? Изпусни няколко стотачки на земята- уж несъзнателно – и като ти намекне дамата за това, отговори небрежно: „ А, това са ми джобните за деня! Не е кой знае каква загуба! „ – и ще я впечатлиш веднага!
   -    Ха, че ако имах тези пари, щях ли да ти свалям звезди сега?
   -    Къде си тръгнал тогава, бе? Ходи в някое село – там ще минеш по – тънко! Селяндур! Аз търся гражданин с жилище, пари и кола!
Стоимен стана.
   -    Къде тръгна, бе? Кой ще плати?!? – подвикна изумена тя.
   -    Ние, селяните, така правим- оставяме голямото ти Его да се оправя! – и си тръгна.
През целият път до автогарата се самосъжаляваше – колко жалък, беден и нещастен е... До като не взе трудното решение – събира няколко стотачки и пак се връща! И тогава нека видим коя ще се опъне на Неустоимия! ...
                                     --------

   След три месеца лишения, успя да събере петстотин лева! Веднага отиде в селският магазин да ги обмени срещу стотачки и доволен зачака автобуса за Плевен.
Когато пристигна в града, веднага се отправи към центъра. Застана срещу Часовника и зачака. Не след дълго срещу него се зададе красиво момиче, с дълги до темето крака. Той бързо пусна пред себе си парите. Обаче тя отмина, без дори и да го забележи...
   -    Тая пък е егати и слепока! – ядоса се той, докато събираше пачката от плочките.
След известно време мина друга мацка, която видя какво прави той. Клекна пред него, събра парите и му ги подаде с усмивка: 
   -    Не тия на мене! Вече съм прекарвана така!
Стоимен онемя! Безмълвно си ги взе от нея и сериозно се замисли, дали това, което прави, не е лоша идея. И докато се терзаеше, изведнъж настръхна! Срещу него поклащаше бедра създание, достойно за корицата на „Плейбой“ ! Изпусна небрежно парите, направил разсеяна физиономия. Тя го доближи, видя банкнотите и очите и светнаха. Вдигна ги и му ги подаде. Той, леко неохотно, ги прие, благодари и поясни:
   -    Това са ми джобните, за това, че, нямаше да е кой знае каква загуба за мен. Но, в знак на признателност, бих искал да ви почерпя!
   -    С удоволствие бих приела, но мъжът ми ме чака ей там! – посочи тя и се отдалечи.
   -    Ба си и късмета... – измърмори той – Веднъж да се появи нещо свястно и да се окаже заето...
Постоя умислен известно време и, тъкмо реши да си тръгва, срещу него се зададе божествено творение от друго измерение.
   -    Леле! Искам деца от тази! – успя да прошепне, докато изпускаше парите.
Дамата ги видя, взе ги и си продължи пътя с усмивка.
   -    Оу, чакай, ма! Тия пари три месеца ги събирам! Къде хукна с тях?!?
Тя се обърна, изгледа го високомерно и ги хвърли, без дори да го удостои и с думичка. Стоимен, побеснял от гняв, бързо ги събра, сложи ги в джоба си и  просъска :
   -    Жени! Нямат угодия! Що не си взема надуваема кукла?!? Нито ще трябва да и свалям звезди, нито ще ме ядосва, нито ще мрънка постоянно за пари, нито ще съм на „сухо“ ! ...
И с бодра крачка се отправи към Секс шопа...
 

» next part...

© Шо Цветанофф All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Губеше ми се нещо. Фенка съм на късия разказ. ☺
  • Е,не може само цветя и рози...🙄😃Благодаря ви!
  • 😀, мъка, колко мъка има по тоя свят!
  • Благодаря, Ирина! Други времена бяха. И тогава си ги имаше свалките, но мисленето бе друго...
  • Най- напред ме заинтриговаха коментарите, после прочетох разказа ти, Шо, и се посмях доста .От мое време беше така-спомних си една случка в трамвая.Народ, блъсканица, а една мома/сега наричани мацки/, облечена в съвсем прозрачна блуза от току-що излезлия на мода найлон.Зад нея един Стоимен, ама...само що не й е направил близнаци...Тя се развикала, намерил се "по чудо" милиционер и ги свалил от трамвая , завел ги в милицията...Тя с възмущение разказва за " тоя простак", който така я опипвал...Началникът отсъдил- щом си се облякла така "ела, вълко, изяж ме", и аз да бях щях да ти налетя! И оправдал колегата си. Сега е време на матриархата...жената определя кой, кога, как...Но първо тя трябва да те "поиска"..И не през найлон, голотията и от екрана на телевизора се натрапва!Парите предварително действат само на магистралата, свястните жени се стряскат! А тия с голотиите- сами си искат, но във вид на джипове, крузи до разни танганайки, пазари в скъпарски магазини и т.н.Тъй, че...
  • Ех, Ели, за да впечатлим една жена, какво ли не правим...
  • Много е закъсал човекът! Направо да ги съжалиш тези мъже!
  • Е, като е кон с капаци и не мисли...😁
  • ох, горкичкият, ама такава му е орисията, да знаеш
  • Благодря, Кети! А той за това е сам😉
  • Много народ се е развълнувал от теглилата на простака Стоимен. Много добре написано!
  • 😁Е, Галина, а аз мислех,че Стоимен е уникален...Благодаря, Креми! Радвам се,че ти е харесало! Дени,за стотачките- спомних си,че едно време дамата, като си хареса някой, си е изпускала кърпичката. Е, малко го осъвремених😉 .
  • Шо, направо е страхотно. Това със стотачките така ме разсмя 😁😁🤣🤣🤣🤣🤣
    Не знам как ги измисляш, но много ти се получава 😁
  • 😁 Посмях се от сърце! Винаги ме е кефил стилът ти на писане!
  • Ех, едно време (80-те,90-те), беше доста по-лесно да омаеш гадже(може би, защото романтиката още се ценеше... ). А сега и аз "превтавсвам" вече и добре разбирам приятелите на мъжа ти, Силве! А това- с наръчника- си е доста добра идея!И дано се намери някой по обигран в сайта, че да ни спести излишни мъки😉, Ина.Благодаря,Гинка и Блу!Каква поезия😁, той името си пише с правописни грешки🙄
  • Чаро, още едно решение има. Да вземеш да светнеш Стоимен. Че е и съвсем без пари. "Пухчета на тополи, искри, отражения" Я му кажи да почне да пуска поезия в някой сайт
  • Ха-ха, Благодаря за усмивките, Шо! Свежарско, много хубаво! Сега някой да издаде наръчник в помощ на всички закъсали, не е шега.
  • Как само щях да го пропусна, а то пълно с лафове и усмивки. Впрочем, това с ергените наистина е проблем, търся вече от няколко години да сватосам двама приятели на мъжа ми, но нещо няма желаещи. Пък са свестни момчета. Е, малко по- срамежливи са и не знаят да как да изпускат стотачки, но са свестни. Та, ако нещо чуеш, дай сигнал, помагай, че ще вземе да превтасат от чакане. Хайде със здраве! Радвам се, че прочетох.
  • Пак с ново произведение и пак интересно и смешно.
  • Все по някое време от живота си, човек трябва да вземе някакво решение, дори и такова!😃
  • Хаха, голям сваляч се извъди Стоимен!
    Важното е, че след толкова опити достигна до правилното решение!
  • Благодаря!А подтекста си го уловил перфектно, Безжичен! Наистина- част от демографския проблем е обезлюдяването на селата(че, и на държавата)... И много млади хора са сами и депресирани...И,все пак,както казва brinne- ако не пожелаят да променят нещо в себе си, няма и промяна!👍🏻Но, нека гледаме от веселата страна! 😉
  • Ха, ха ! Добре си го описал. Пък и разказваш много добре и увлекателно. Браво за това.
    Но понеже винаги търся под вола теле, а то няма как да е там, та реших, че може да има по-заден прочит, отдолу под хумора. Всъщност има наистина проблем с младите мъже от село (малкото, които са останали и които евентуално биха могли да започнат да го възстановяват). И този проблем е липсата на жени, с които биха могли да бъдат краткотрайно, но и по-задълбочено. Абе част от демографския проблем, който ще сложи край на държавата ни най-вероятно.
    Видя ли сега как извъртях уж лековатия ти хумористичен разказ. Е, не ми се сърди - понякога ми работи фантазията за коментари, ама иначе вече не ми се пише и ви се радвам на вас, ентусиастите, които творите. .
  • 😫😫
Random works
: ??:??